Нахутът (Cicer arietinum) e наричан и леблебия. Това е храст достигащ до 50 см., едногодишно бобово растение произлизащо от района на Мала Азия. Днес се отглежда на места с топъл климат – Турция, Северна Америка, Индия, Пакистан, Мексико, Афгатистан и Испания.
Основни видове
Има два основни вида нахут: деси и кабули.
*“Деси“ е с малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран.
*“Кабули“ е с по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Култвира се в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.Нахутът е добър източник на белтъчини (протеини). Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Съдържа в себе си цинк, който подобрява функциите на имунната система.
Нахутът е богат на витамин В9. Има високо съдържание на минерали – манезий, желязо, фосфор, манган, мед и цинк.
Витамин К, магнезии и калции помагат за поддържанетп на костната структура и здравина.
Нахудът и кухнята
Варен се добавя в салати,супи, гарнитури на пюре, на чорба, като гарнитура, кафе
Печен: самостоятелно, в гарнитури
Пържен: фалафели
От него се приготвя брашно, което при прибавяне на 10-20% към пшеничено подобрява хранителните качества на сладкарските изделия, хлебните и макаронените.
От нахудът се прави кафе, което се доближава до оргиналната напитка, но не съдържа кофеин.
Когато се изпече става леблебия.
