Аз съм хормонално щастлива жена

Моето не е диета, казва телевизионната продуцентка Александра Иванова, която написа и книга – „Размерът има значение. Размерът на талията“

 

Снимка: Александър Нишков

Александра Иванова, която познаваме като продуцент на телевизионното шоу „Огледала“, а сега е отговорен редактор в интернет телевизията Пик ТВ, беше една пълна жена. Кантарът допреди две години е безмилостен – 100 килограма при ръст 165 см, които натежават още с мигрени, нервни сривове, раздразнителност, безсъние, дори прединфарктни състояния. В тролея й отстъпват място като на бременна. В очите на дъщеря си Алекс вижда, че е загубила уважението й, колкото и да се опитва да е успешна в работата си и у дома като майка. Някъде в бермудския многоъгълник между компютъра, студиото, хапването на крак от близката лавка, торбите за пазаруване и ютията забравя да бъде жена и губи вниманието на мъжа си. А в миналото е била не просто с хубаво тяло, тя е момиче каучук, наследница на акробатична фамилия.

И тогава застава пред Огледалото. Оттам я гледа Сашка – дебела и уморена жена. И Алекс решава, че е време за промяна. През първите 3 месеца сваля 18 килограма, 12 през вторите и така до 58 кг, които задържа и досега. В този път й помага д-р Огнян Пелов с дългогодишна практика в ЮАР и Канада, чиято система Healthy Beauty & Energy е базирана на традиционното българско хранене. Тя включва овче и козе сирене, месо, пача, свинска мас, масло, зехтин, люти чушки, салати от обичайните български зеленчуци, плодове, вода, вино, чай, кафе. Това не е диета, не се изисква да броите калории и да теглите продуктите до грам, в нея няма нищо екзотично, тя не се опитва да ви продаде нищо. Но изключва бялото брашно, олиото, захарта и маргарина, сладкишите, безалкохолните, натуралните сокове. За това как промени живота си с удоволствие Алекс написа книга, която се превърна в читателски хит – „Размерът има значение“ (ИК „Милениум“). Ето какво ни разказа лично отслабналата Александра Иванова:

Първото, което правиш, е да застанеш пред огледалото и да осъзнаеш, че имаш проблем. И когато осъзнаеш, че ти предстои да легнеш болна, че ще си досадна на децата си, които ще трябва да ти сменят памперсите, и че мъжът ти се заглежда по други жени, защото не си му секси, но че имаш възможност да си енергична, усмихната и да водиш нормален полов живот до последните си дни, не е трудно да вземеш решение.Първото, което трябва да спрем, са консервантите, оцветителите, лекарствата, всичко, което не е естествено за тялото ни, което е отрова за него. Нашите тела не са създадени за някои неща. Предците ни не са яли например толкова много въглехидрати. А маслото, месото, белтъчините, мазнините, комбинацията от витамини, от фибри, нормалните храни трябва да ги ядеш, защото тялото е създадено да ги преработва. Трябва да уважаваме тялото си, да имаме такова поведение към себе си, което подхранва и душата, ума, не само стомаха. Когато всичките тези неща са задоволени, то ще се справя по-добре. Трябва само да му дадеш шанс. Моето тяло се справи, дори кожата ми, която стана „излишна“ след отслабването, се прибра сама, без козметични операции.

Ние не се замисляме колко перфектни са нашите тела. И започваме да им налагаме волята си. Едно от най-големите клишета, които искам да разбия, е, че хубавите неща стават с много усилия на волята. Че отслабването, спирането на цигарите има нужда от воля. Всяко насилие върху тялото е обречено на неуспех. Но ако осъзнаеш, че правиш нещо изключително естествено за себе си, тогава не ти трябва воля.

Много е модерно да дадеш на някого рецепта. Нашите предци не са си носили тефтерчета, в които пише: яж една круша или пет маслинки, или 130 г тофу. Ние сме венецът, родени сме от онези, които са били по-здравите, по-издръжливите, победителите в естествения отбор. Говорим за хилядолетия назад, през които организмът ни се е усъвършенствал. Но при предците ни не е имало индустриални организации, които се стремят да ти продадат нещо. Причината аз да успея е, че се доверих на система, която не ми продаде нищо. Нито козметика, нито съвети, нито програми, нито чайове, нито добавки, нито витамини. А ме накара да се върна към това, което съм.

Ето, сутрин аз пия кафе с една лъжица домашно, селско масло вместо сметана, защото по магазините не мога да намеря сметана, която да е без консерванти. Когато сутринта получа мазнина, огладнявам по-късно. Слушам тялото си. А то ми казва – не съм гладно, защото ти си ми дала силички. Снощи вечерях към 11, защото работя по 12 часа на ден. Тялото ми така поиска. То е здраво и се справя с храната. Днес на работа си нося козе сирене, пълномаслено овче кисело мляко и чушки, които вчера вечерта опекох във фурната и ги обелих. Ако не съм на работа, щях да добавя и много чесън. В офиса имам още кашкавал и сега ще отида да си взема хляб от лимец.

Питаш ме дали не тренирам нещо. Ходех на аеробокс, сега тренирам основно агрофитнес на вилата на село. Ето, гроздето за виното, което направих тази година, съм го мачкала сама, с крака.
Аз не продавам диети. Всеки, който си мисли, че в книгата е описана диета, която може да вземе и да следва, се заблуждава. Диетите са за отровени тела, които не могат да преработват храната. В книгата ми има принципи. Начин на живот.

В момента, в който една жена се поддаде на клишетата да бъде модерна, лъскава, гримирана, отслабнала и красива, за да е сексапилна, тя тръгва на лов в грешната гора.

Проблемът е в това, че в нашето общество отслабването се приема като естетично решение, решение за това как да изглеждаме. Клишето за красота в момента се диктува от медиите, от пазара. Това, което искам да променя с тази книга, и в момента вече имаме цяло движение, са клишетата – що е красота, защо трябва да отслабнем. Желанието на една жена да отслабне, за да бъде красива и сексапилна, ерго – щастлива, като принцип е абсолютно грешно. Жената е красива и щастлива не когато е слаба и демонстрира желание за секс, а когато излъчва здраве, енергия, положителна нагласа. Тогава тя в действителност привлича отсрещния пол. Не защото е гримирана, с 36-и номер дрехи или има пайети.

Щастието е да изживееш живота си добре. Тогава имаш млад дух. Мама на 72 е млада. В момента е ядосана на мъжа си, който е неин връстник, защото й изневери с по-млада, на 60 и нещо. И си търси седми съпруг. Тя живее щастлив живот. Жените в България до такава степен сме се превърнали в самобичуващи се същества, че стигнем ли възрастта 40, забравяме за себе си. Младост е да си здрав и енергичен. Както казва една будистка поговорка – искам да умра млад, но да се случи колкото се може по-късно. И няма никакво значение дали си 50 или 52 килограма. Отслабването, за което аз говоря в тази книга, е страничен ефект на здравото тяло.

Сега аз имам два пъти повече енергия, по-работоспособна и конкурентноспособна съм. Имам и сили за много повече интереси, започнах да уча богословие. Не го правя заради кариерата, а заради моето си лично желание за знание.

Следващата ми книга ще се казва „На какво не ме научи мама“. А тя не ме научи, че на къра бабите ни не са си казвали – аз днеска трябва да изхабя 350 калории и като видя сянката да стига до онзи храст, значи е време да изям едното яйце. Баба ми не го е правила, а е имала 8 деца и щастлив полов живот до старини. В момента, в който една жена се поддаде на клишетата да бъде модерна, лъскава, гримирана, отслабнала и красива, за да е сексапилна, тя тръгва на лов в грешната гора. И започва да дири пътечки, диети, дрехи, гримове, козметика, процедури. В гората, за която говорим, истинската, в която хилядолетия наред нашите предци са живели и от която произлизаме, щастието, младостта, енергията, удоволствието от живота са продиктувани от съвсем други обстоятелства. На първо място от здравето, липсата на клишета и придържане към нормалните традиции.

Аз съм хормонално щастлива жена, учтиво казано. Имам партньор, когото храня без химия, така че той да е щастлив и енергичен. И да има ищах. Трябва да храниш мъжа си така, че той да те ощастливява редовно, както е редно по българските стандарти, до края на живота си. Това е истината.

Третата ми книга ще се казва „Изповед на една лека душа… жена“. Тя е за взаимоотношенията мъж-жена и е много политнекоректна. В нея мъжете са мъже, жените са жени. Няма трети пол. Вярвам, че жената трябва да се върне към сакралната си роля, тя е тази, която има мъдростта да лекува с ръцете си. От това, което тя слага на масата, зависи здравето и щастието на семейството, на децата и на мъжа й. Има много хубава българска поговорка – какъвто си го направиш, такъв ще си го използваш… режима.

Автор: EVA

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *