До Алекс на село

 Александра Иванова, дългогодишен продуцент на телевизионното шоу „Огледала“ по bTV и автор на нашумялата книга „Размерът има значение“, смени своя постоянен адрес. От апартамента си в центъра на София се премести в село Широки дол и заживя в 100-годишна къща, която реставрира и обживя. „Тук няма имена на улиците и номера. Ако някой реши да ми пише, адресът ми е „До Алекс на село“, смее се тя.

Къщата й е досами гората, където всяка сутрин Алекс тича по 8 километра, придружена от своя „рицар“ Мечо, внушителна каракачанка. „Той е овчарско куче и в началото ме подкарваше към гората, като ме похапваше леко по глезена – казва Алекс. – И като стигнем нависоко или надалече, или вляза в тунел от дървета, ме бута и спира – подканва ме да се връщам. Чиста порода с инстинкт на пазач на стадото.“ Подаряват й го пастири от Ивайловградско, където тя снима документален филм за бита и културата на региона. Подвиква му галено „бебче“ и „маймуно“, а той не я изпуска от поглед.

„Аз израснах в цирка, много романтично – разказва Алекс. – В караваните, сред животните. Имах съвсем различен живот от останалите деца. Бях момичето каучук в цирка. На девет години започнах да тренирам, на 10 вече бях на сцената, а от четиригодишна съм на манежа.“ Показва ни снимка, когато е била на 17 години, от нея ни гледат усмихнатите очи на един много красив „каучук“. Когато разказва за тези години, от нея сякаш струи светлина, без сянка на тъга от това, че кариерата й прекъсва на 26 години след травма.

Носи лекотата на общуване, усещането за свобода и за родова общност, характерни за хората на това изкуство. Двамата й родители са циркови артисти – баща й е българин, а майка й – рускиня от Санкт Петербург, запознава ги случайността. Гастролите на цирковите трупи, в които работят, съвпадат по едно и също време в Одеса. И логично, както казва Алекс, двамата красиви и млади се събират, а тя се появява на бял свят „пътьом“ в Пловдив. От баща си наследява уважението към българските традиции, които не спира да изследва. Обикаляйки из страната, дали за да прави документални филми, или напоследък – за да води семинари за здравословен начин на живот и да подготвя новата си книга, Алекс като дете се удивява на инстинкта на българина да живее по естествен и природосъобразен начин. Може би и това я подтиква да купи къщата на село. Оглежда здравите каменни основи, стария гредоред и покрива, намира реставратор, който да съхрани максимално естественото дърво, измазаните с кирпич стени и оджака, около който дядото, построил къщата, е събирал децата на селото, за да им разказва приказки. Запазени са рисунки на тези стари хора, които Алекс мисли да сложи в рамки, както и огледалото, покрито с патина, в което той се е оглеждал, за да нахлупи каскета си, а тя да увие кърпата около главата си. Сега възрастните жени в Широки дол разказват на Алекс за стопаните, чиято къща тя възражда за нов живот, и й помагат да се устрои. Тя самата ги е обиколила, за да се запознае, да запише местни рецепти, да опита козето им сирене, за да избере най-вкусното. На чардака, сред прохладата на иначе горещия юнски ден, хапваме от този истински деликатес, достоен за мишлензвезден френски ресторант. Към него Алекс е поднесла и мед от диви пчели, който баба Цвета от селото е ходила да събира в гората.

„Аз пиша в новата си книга и разказвам в лекциите си, че ние изключително много трябва да уважаваме българския принос към здравословния начин на живот и медицината в световен мащаб – казва Алекс. – Въобще не осъзнаваме, че традиционното хранене на българина е в основата на здравето. С козе сирене и мед вечерям, какво по-вкусно от това? Как да не се чувстваш добре и да не спреш всички лоши мисли, когато имаш толкова хубава храна? Когато си спестиш живота в града и шума, защото тук единственият шум е, ако някой реже дърва или лае куче, ухото ти, носът ти, вкусовите ти рецептори се изчистват, душата ти става чиста.“

Книгата на Александра Иванова „Размерът има значение“, в която тя разказа за отслабването си с 42 кг, стана бестселър, а лекциите й в страната привлякоха многолюдна аудитория. Нейната теория е, че пътят към добрата форма не е идеята да отслабнем, за да бъдем красиви, а да бъдем здрави и тогава ще сме слаби и красиви независимо от възрастта.

„Моето отслабване не е гладуване – то е оздравяване, изчистване на мозъка от клишета, балансиране на цялата ми същност и в един момент отслабването е просто страничен ефект“ – казва Алекс. Затова променя и начина си на живот. Далече от града, тя отново е на „работния фронт“ в четири музикални телевизии, може да направи така, че през седмицата да е в столичния хаос и напрежение, но вечерите и в събота и неделя да живее без телевизор. Да се храни с чиста храна, „българска“, както казва, която не изключва месото, млякото, мазнините, а бялото брашно, консервантите и оцветителите. Да диша изпълнения с уханията на полски цветя и борови клонки въздух, да тича с Мечо по горските пътеки, да се радва на общуването със съселяните си.
В момента подготвя за печат книгата си „На какво не ме научи мама“, изследваща българските традиции в бита. Къщата на село й помага в писането. „Мама няма да ми се разсърди, че книгата ще се казва така, защото тя не ме научи на онова, на което би било редно да ни учат нашите майки“ – казва Алекс. Открехва леко завесата, споделяйки, че книгата ще разказва за българските „ритуали за щастие“, скрити в обикновените неща от живота, част от които са приготвянето на храна и поднасянето й.

За гостуването на майка си ще засади в двора три брезички, в строеж е и руската баня, в която ще се смесят традициите на двата народа: банята, трапезата и пещта, в която да се приготвят чомлек, капама, хляб от ръж, лимец или царевични питки.

„Татко си отиде, лека му пръст – казва Алекс, – а мама е онзи класически случай на руска дама, която на 62 години си взе шестия съпруг, който й е вторият брак. После го хвана да й изневерява, изгони го и сега на 72 си търси седми съпруг. И понеже е руска пенсионерка от Санкт Петербург, казва: „Ще дойда да си почивам един месец в България“. Няма да дойде да ми направи градинката, ще почива. Май има какво да науча от мама“.

Източник: Списание Ева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *