Една  ИСТОРИЯ на часовникари от четири поления за красивата часовниковата кула  във Варна

Една ИСТОРИЯ на часовникари от четири поления за красивата часовниковата кула във Варна

10.11.2021 Off By За теб
Сподели

Тази история e разказана в сайта  брат-bg.

chasovnik.osn

Всеки варненец познава часовниковата кула в центъра на града, но малцина са хората, които знаят, че освен красива постройка зад тухлите и механизмите се скрие интересната история на няколко поколения мъже, поели грижата стрелките винаги да показват точното време. Те са свързани с кулата още от самото й построяване.

Varna chasovnik arhiv 1

Часовниковата кула във Варна е построена през 1889 г. по проект на градския инженер Сава Димитриевич. Първоначално 24-метровата постройка е служила като наблюдателница за пожарникарите. Когато през 1891 г. варненският общественик Отон Иванов донася от чужбина часовников механизъм, кулата завинаги променя своето предназначение и става ориентир за всички, които искат да знаят колко е часа или да сверят собствените си часовници.

По онова време тя е била най-високата постройка в града и се е виждала от много далеч. Към нея по поръчка на кмета Кръстю Мирски Сава Димитриевич проектира сграда за културни и обществени прояви. Фасадата й е в италиански ренесансов стил и заедно с часовника стават емблематично място за града. Часовниковата кула и до днес е атрактивна забележителност за туристите. В наше време височината й не е впечатляваща както някога, но със своята своеобразна архитектура и купола с осмоъгълна камбанария, с който завършва, продължава да привлича погледи и обективи.

За да може да работи вече повече от 130 г., механизмът трябва да се поддържа редовно и компетентно. С тази грижа се е нагърбил още Отон Иванов, след като е донесъл часовника от чужбина. Иванов е бил деен български възрожденец, родом от Пловдив. Той е учил в Панагюрище, а от баща си е усвоил часовникарския занаят, които в последствие предава и на своя син Иван Отонов. Тъкмо на наследника си Иванов предава грижата за часовниковата кула.

Синът също приема поддържането на часовника като свое призвание. Точно като баща си и той не изоставя своите задължения до смъртта си. Тогава негов наследник става чиракът Боян Николов. Семейната линия се прекъсва, но в историята на часовника се втъкава съдбата на човек, който е отдал по-голямата част от живота си в грижа и труд, за да може стрелките винаги да са точни. Както често се случва и тук всичко започва случайно. Майката на Николов разбира, че Иван Отонов си търси чирак и така младият тогава Боян е приет в часовникарското му ателие. Тогава той е бил едва 14-годишен.

chasovnik1

Заради своето усърдие и безкористност чиракът печели доверието на Отонов и след смъртта му получава ключа от часовниковата кула и завета да се грижи за нея. Повече от 70 години той не спира да изкачва 80-те стъпала и да поддържа механизма. Заради многогодишния си труд варненци го кръщават с прякора „властелина на времето“. Той става почетен гражданин на морската столица и макар вече да не е между живите, делото му се помни.

Днес за часовника се грижи внукът на Боян Николов Християн Тилкиян. Още на 4 годишна възраст той за пръв път се изкачва в кулата заедно с дядо си. Едва ли малкото момче е можело дори да си представи как след много години тъкмо то ще поеме отговорността за една от емблемите на Варна.

Заради несекващата отдаденост на четири поколения мъже часовникът в центъра на морската столица не спира да работи. При добра грижа механизмът може да функционира още 1000 години, стига разбира се винаги да има човек, който компетентно и старателно да се грижи за него.

Снимки: Архив Брат-BG, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

снимка корица varnacitycard.com