Каква е историята на лъвов мост?

Сподели
  • 3
    Shares

От ранни зори по столичните булеварди „Сливница“ и „Мария Луиза“ се разминават десетки погледи под зоркия контрол на четирите лъва, гордо и знатно застинали в своята вечност и сключили своето величие на Лъвов мост.

Точно ти, да, ти, забързан приятелю – спирал ли си поглед на тези лъвове, разглеждал ли си ги, замислял ли се защо стоят на пост точно там и какво олицетворяват?

Всеки един лъв носи история на един човек от славно време, от време, което трябва да помним. Четирите лъва заедно, обградили във величието си съвременното общество, ежедневно преминаващо по Лъвов мост, припомнят за силата, която притежаваме само ако познаваме историята си. Четирите лъва всъщност разказват с присъствието си житейските истории на четирима книжари и е така не заради самото естество на професиите на сънародниците ни, а заради това, че чрез нея разпространявали революционни и бунтовнически четива.

Георги Стоичков – Абаджията, първенецът измежду лъвовете на Лъвов мост и книжарят от Драз махала (при днешния Лъвов мост) е националреволюционер, куриер на Софийския комитет и псалт в църквата „Света Неделя“. Абаджията съхранява в книгопродавницата документи на тайния комитет, съхранява текстове на бунтовнически песни и подпомага организацията на революционното дело за свободата на България. Абаджиев е роден през 1848 г. и е най-малкият от всичките четирима книжари, жертвали живота си в името на Родината и обесени заради своя избор.

Вторият лъв е Хаджи Стоян Табаков – Стоян Книжаря, български просветен деец и революционер. Заедно със свой съратник, около 1864-1865 г. откриват първата в София книжарница на ул. „Златарска чаршия“ или днешната улица „Сердика“. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония.

Книжарят е в топли отношения с хора на Софийския революционен комитет, основан от Васил Левски в 1870 година. Заедно с Абаджията и другите двама книжари разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил, държат връзка с всички учители и по-будни хора. 

Третият лъв е Никола Крушкин – Чолака, съратник на Левски, отново книжар и просветен деец, революционер. Просветната му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (дн. до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Наред с другата литература, разпространява бунтовни и патриотични брошури. Софийският частен революционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и някои от Ботевите четници.

Четвъртият велик е Киро Геошев, книжар и търговец, съратник на Левски и член на Софийския частен революционен комитет. Заедно с Никола, Стоян и Абаджията, той организира Освобождението и наред с книжовната си дейност спомага за тайното разпространение на книжа с бунтовнически характер. Киро продава и забранената бунтовническа песен „Вятър ечи, Балкан стене“.

Обединени от родолюбие и стремеж за свобода, четиримата действат в просветните среди на София и дълго време остават в сянка. Рискували живота си, посветили всеки един ден в името на българската свобода и четиримата са разкрити от турците и демонстративно обесени месец и половина преди освобождението на София от турско робство.

Цяла Европа научава за обесването на четиримата книжари от София. Дик де Лонли, кореспондент на френските вестници, пише, че при обесването си един от смелите мъже пее патриотична песен, а тя е именно „Вятър ечи, Балкан стене“.

Източник http://uspelite.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *