Тя тайничко рисуваше картини.
През прозореца мечтаеше в нощта.
Вървеше боса през лехи от
рози и къпини гонеше от живота студ
и самота.
Очакваше да дойде първа
пролет.
Далече да прогони ледената
зима и студа.
Сърцето ѝ копнее за любов,
за полет,
за игрите жадувани през
младостта.
Вървеше наивно в чистата
любов
и чакаше да дойде тоз
очакван миг..
Живееше в картина пълна с
цветя и зов,
тъй мечтана беше нейната
любов и стих.
Рисуваше небосклона ярко
син,
в сърцето не таеше
злоба,суета.
Обичаше безкрайно своя
малък син
от нежната ѝ усмивка лъха
топлота.
Автор: Виктория Милчева
Снимка Pixabay
