Скъпа мамо, като майка с теб
говоря
и зная какво е да си майка и
дъщеря.
Мечтая често да чувам
„обичам те мамо“
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо,
мъката ти аз разбирам пред Бога за теб се моля в тъга се обливам.
Зная сълзи от мъка триеш често от очите ти си
всята икона за мен, като слънцето и звездите.
Даряваш ме с обич безмерна, чиста, голяма.
Силна жена си, често криеш житейската си драма.
Ти си до нас като орлица в радост
и тревога грешките наши прощаваш,
аз вярвам и мога.
Да се уча от теб,
още сме много млади напътваш ни в живота,
да не горим на клади.
Ангел хранител си и пазител за нас си ти
да вървим по верния път,
личности от нас изгради.
На добро ни научи,
в живота зло да не правим на хора
в нужда помощ истинска да не забравим.
С брат ми ние вечно да бъдем добри и сплотени – неразделни в радост и тревога,
но никога неразделни.
Автор: Виктория Милчева
