Вълчи дни

Сподели

Вълчи дни в българската народна митология се наричат 3,5,7,9 или 10 дни. Дните от Трифонден ( 1 февруари) до Зимен Симеоновден (3 февруари) се възприемат в народната митология като “вълчи дни” или “вучляци”. Вярва се, че вълкът е създаден от Дявола, а Господ е създател на кучето. Вълкът е символ на зимата, дивата природа. В различни райони на България за покровител на вълците се смята Свети Мина.

Разпространено е, че последнич ден от тези празници е най-опасен, наричан е Куцулан, Натлапан, Клекуцан на името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, но не върви с нея.
Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На този ден  жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер.  В Западна България по време на Трифунците (на първия Трифунец – 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

Снимка pixabay.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *