Васил Левски, известен като Апостола на свободата, е една от най-почитаните личности в българската история. За мнозина той олицетворява идеала за саможертва, вяра и безкористна служба на народа. Въпреки това, към момента Българската православна църква (БПЦ) не е предприела официална канонизация на Левски като светец.

🕊️ Исторически контекст и опити за канонизация

През 2004 г. алтернативният синод, който не е признат от БПЦ, обявява Левски за светец под името „Свети Йеродякон Игнатий“. Този акт обаче е анулиран от официалния Свети синод на БПЦ, който не признава канонизацията .

През годините различни организации и обществени фигури, включително политическата партия НФСБ, са отправяли призиви към БПЦ за канонизация на Левски, подчертавайки неговата саможертва и принос към християнската вяра

⚖️ Аргументи „за“ и „против“ канонизацията

Аргументи в подкрепа на канонизацията:

• Левски е бил йеродякон Игнатий, посветен на духовен живот преди да се отдаде на революционната борба.
• Неговата саможертва и стремеж към свобода са вдъхновени от християнски ценности.
• Последните му думи преди екзекуцията отразяват дълбока вяра и преданост към Бога и Отечеството.

Аргументи против канонизацията:

• Левски доброволно напуска монашеския живот, което се разглежда като отказ от духовното служение.
• Съществуват твърдения, че е извършил убийство по време на революционната си дейност, което противоречи на каноничните изисквания за святост .
• Някои богослови смятат, че неговият живот, макар и героичен, не отговаря на критериите за канонизация в православната традиция .

📜 Твърди, че не е официално канонизиран…но истината е друга

Васил Левски вече е обявен за светец. Защо не се знае и не се говори за това? Кой, как и кога го е канонизирал?

Малко хора в България знаят за канонизацията на Васил Иванов Кунчев (Васил Левски) за светец от Българската Православна църква.

Такава канонизация е направена от Алтернативния синод с наместник-председател тогава софийски митрополит Пимен.

Част от този процес е архиепископ Христо Писаров, пряк свидетел на събитието от 1 юли 1996 г. Съставена е комисия и житието е написано от Проф. Радко Поптодоров.

Снимка: Гугъл