Лечебните свойства на чубрицата, както и способността й да придава характерен фин аромат на редица ястия.
Чубрицата – най-българската подправка
Древните римляни са я използвали в различни маринати, с които подправяли месни и рибни ястия. Знатните римляни носели венци от чубрица.
В ръкописите на известния древноримския поет Вергилий са написани препоръки за употреба на чубрицата в качеството й на ароматна подправка. Според сведения поета добивал от ароматната подправка уханен и лечебен мед.
Екзотичната подправка през IX век чрез монасите се разпространява из цяла Европа и достига до всички части на планетата. Чубрицата е била много по-евтина от останалите подправки като черен пипер, бахар, джинджифил, карамфил, кимион.
Градинската чубрица (Satureja hortensis) e едногодишно растение от семейство Устоцветни достигащо височина 50 см. Цъфти през юли и август с дребни бели или розови цветове.
Чубрицата е добър източник на желязо 38 мг/ 100 г и мед 0.85 мг/ 100 г – двама елемента, които участват актовно в кръвотворния апарат на човешкия организъм. Съдържанието на калий 1.05 г/ 100 г чубрицата действа благотворно върху функционирането на сърцето и бъбреците.
Съдържанието на калция е високо 2.1 г/ 100 г участва в изграждането на костите и зъбите, в коагулацията на кръвта артериалното налягане, в контракциите на мускулите и на сърцето.
Цинкът и селенът активно участват в имунната защита на организма.
