Светото тайнство Кръщение

Сподели

В последните десет години много некръстени извървяха пътя към храма, за да се извърши над тях св. тайнство Кръщение. Кръщават се малки и големи. Всеки със своите разбирания и очаквания. След края на тайнството си тръгват и мнозина въобще не се връщат в храма. Изгубват се. Няма ги. Както изведнъж се появиха, така и изчезнаха. Разбраха ли какво стана с тях, влизайки в кръщелния купел? А ние, които останахме, схванахме ли същността на тайнството и промени ли то живота, мислите и делата ни?

Чувал съм, а навярно и вие сте слушали за най-различни причини, поради които хората се кръщават. Най-често стоящи далеч от разбирането на църквата за св. тайнство Кръщение. А какво е то?

В реда на тaйнствата на първо място стои Кръщението. То е врата, която ни въвежда в благодатното царство, в църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Исус Христос наблегнал именно на това: „Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.“ (Йоан 3:5)

Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух.“ (Мат. 28:19)

От книгата „Деяния на светите апостоли“ разбираме, че апостолите кръщават новоповярвалите. И така вече двадесет века епископите и свещениците, имйки апостолско приемство, извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на св. Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно. Апостолите в своите послания ни казват, че чрез Кръщението ние се „освещаваме“, „омиваме“, „очистваме“, „оправдаваме“, „умираме за греха“, „съпогребваме се с Христа“ и „възкръсвaме с Него“.

Интересно е, че църквата представя това тайнство като подобие на смъртта и възкресението на Христос. Тук не говорим за смъртта като биологична функция на живота. По-скоро става дума за смъртта като духовна реалност. Отделеност от Бога. Ето това е истинският смисъл. Пребиваване в „далечна страна“, в която отсъства Подателят на живота, истинския живот, а именно самият Бог. Христос дойде и разруши смъртта с нейното жило – греха. Той не разруши физическата смърт, както мнозина мислят, защото не премахна този свят, от който тя е част.

„Като премахва жилото на греха от смъртта, отстранявайки тази духовна реалност, Христос я изпълва със Себе си, с любовта и живота Си и я превръща в светъл и радостен преход, в Пасха, в един по-пълен живот, общение и любов“ – казва отец Александър Шмеман. Човекът, който вярва и живее в Христа, е освободен от смъртта. И това е подобието в Кръщението. Подобието е в нас, а именно това е вярата ни. Да вярваш в Спасителя, не означава само да го признаваш, да вярваш в Неговите свръхестествени способности, да чакаш да получиш, а да Му се отдадеш. Означава да приемеш Неговата вяра, мисли, любов и желания като свои. И не само да ги приемеш, но да ги приложиш и пресъживиш в житейския си път. Другият път е пустинята, изпразнен от съдържание и пълнота. Кръщението по подобие на смъртта и възкресението е изява на една радикална и позитивна промяна. От водите излизаш нов човек с ново име – християнин. Благодат и отговорност. Вече си член на Христовата църква. Трябва винаги да бъдеш и участваш там, където се събира църквата, тоест на литургийното евхаристийно събрание в неделния ден.

И така, Кръщението не възстановява човешката природа в нейното първоначално състояние, в което се е намирал Адам преди грехопадението. Греховната наклонност отслабва, волята на човека получава по-голяма свобода да върши повече добро, отколкото преди извършване на тайнството.

Често действията, извършвани от свещеника при Кръщението, не се разбират. А те са символи с дълбоко съдържание. Св. тайнство се извършва чрез трикратно потапяне, като свещенослу-жителят произнася думите: „Кръщава се Божият раб или рабиня (с произнасяне на името) в името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин.“ Това е единственото тайнство, което в краен случай – при опасност от смърт – може да се извърши от мирянин християнин (мъж или жена). Чрез потапяне или поръсване при произнасяне на горепосочената формула. Ако болният оздравее, свещеникът само прочита пропуснатите молитви и го миропомазва.

Църквата е установила както децата, така и възрастните да имат кръстници (възприемници). Те са поръчителите пред църквата за вярата на кръщавания и имат задължение да го наставляват и утвърждават в истините на вярата и Христовото учение.

Ето някои от действията, извършвани при Кръщението:

  1. Отричане от сатаната. Днес за съвременното мислене това е архаизъм. Много християни се поддават на изкушението и го отхвърлят от чина на тайнството. А какъв е смисълът? Отричането от сатаната не означава отхвърлянето само на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.
  2. Изповядване на Христа. Тук кръщаващият свободно изразява решението си, че се съчетава с Христа. Изповядване на лична вярност и служение към Спасителя. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.
  3. Помазване с елей. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа.
  4. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.
  5. Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й.
  6. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.
  7. Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

И така, последованието на тайнството е извършено, но тепърва запъчва голямото движение. Животът ни да се превърне в поклонничество и възход към „деня невечерен“ на Божието вечно царство. Пътят ни да е светъл и едно нескончаемо славословие към Бога. Остава само да го осъществим.

Как да (се) кръщаваме

Порочна и за съжаление почти повсеместна практика в Българската православна църква е светото таинство Кръщение да се извършва без абсолютно никаква подготовка: идва в храма желаещият да се кръсти или негови близки, свещопродавачката записва дата и час, казва да носят кърпа и сапун и в записаното време свещеникът извършва кръщавката, а фотографът заснима „ритуала“. Плаща се таксата, дава се кръщелното и връзката с новопокръстения се прекъсва. Чак докато дойде време за опело.

Кръщаваните по този начин нямат никакво или имат съвсем повърхностно, а нерядко и превратно понятие за християнска вяра, която приемат. Огромното мнозинство не знаят нито Господня молитва „Отче наш…“, нито Символа на вярата, тъй като първата им „среща“ с него е на самото кръщение. Ако някой знае и разбира, това се дължи не на Църквата, а на самообразование, а през последните години и на училището. Но на всички нас ни е пределно ясно, че нито училището, нито самообразованието могат да заместят Църквата. Оправдания и извинения защо нещата стоят така, разбира се има предостатъчно, но това не е основание Църквата да продължава да се държи пасивно и да не прави стъпки към излизане от този порочен кръг.

В нашата страна в началото на 90-те години се появи един абсурден израз – „православен атеист“. Църквата няма нужда и полза от „православни“ атеисти. Напротив, такива християни са най-вредни и за Църквата, и за обществото, а най-вече за самите себе си. Но отговорността да бъдат те такива пада върху Църквата. По-конкретно – върху нас. Още по-конкретно – върху клира, който претендира, че е Църквата.

Източник http://www.pravoslavieto.com/