Днес, 18 февруари, е обесването на Васил Левски

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. е обесен Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: „Каквото съм правил, в полза народу е“, като помолил прошка от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

Източник Blitz.bg

Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 година заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 година заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, навръх Великден в Сопот, Левски, в присъствието на най-близките си приятели, сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Васил Левски е вечният морален критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет?

Да си спомним за величието на личността му и делата му с няколко силни и непреходни думи, изречени от Апостола, останали в сърцата на българите и в тяхната история.

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

„Дела трябват, а не думи.“

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“

„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“

„Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!“

„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“

Източник и снимка az-deteto.bg