Мила Георгиева е родена на 21 февруари 1976 година в София, в семейство на музиканти. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст и още преди тийнейджърските си години се радва на световна известност, като печели първи награди от конкурси в Италия, Чехия и България, осъществява турнета в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай, а нейни изпълнения са записани за италианската, френската и швейцарската телевизия. Мила Георгиева е учила при Дороти Дилей и Чо Лианг Лин в „Джулиард Скул” в Ню Йорк, както и при Ифра Нийман в „Гилдхол Скул” в Лондон. С напредването на кариерата си Георгиева свири с оркестър „Гевандхаус” под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, Бамбергски симфоничния оркестър под диригенството на Жорж Претр, оркестъра на Тонхале под диригенството на Ричард Хикокс, Цюрихския камерен оркестър, оркестрите на Белгийското и Холандското радио и телевизия, Камерния оркестър „Ференц Лист” от Будапеща, Симфоничния оркестър RIAS и други оркестри. Представяла се е на фестивала „Равиния” в Чикаго с Кристоф Ешенбах и на Великденския фестивал в Залцбург. През последните години тя участва в музикалните фестивали „Марлборо”, Prussia Cove и Ставангер. Мила Георгиева осъществява множество турнета в Германия, Франция, Южна Америка и Япония, където записва четири компактдиска за RCA Victor. От сезон 2002/2003 Мила Георгиева е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт. През изминалите няколко сезона Мила Георгиева се изявява като солист със Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт под диригентството на Андрей Борейко и участва в турне във Франция с Orchestre National des pays de la Loire под диригентството на Йоел Леви. Изнася концерти в Токио с Новата японска филхармония, има изяви с академичния оркестър „Санта Чечилия” в Италия, осъществява турне в Япония с камерен ансамбъл „Софийски солисти”. Мила Георгиева свири на цигулка „Страдивариус” от 1703 г. Със съпруга си Александър Найденов (който е адвокат) живеят в Лондон. Имат двама сина – Джордж (р. 2006 г.) и Томас (р. 2015 г.), както и дъщеря Ани (р. 2009 г.).
Ден: 21.02.2021
10 факта за Нотр Дам, които едва ли знаем?
Строена между ХІІ и ХІV век, „Нотр Дам дьо Пари“ (Notre Dame de Paris), позната още у нас като Парижката Света Богородица, има огромна историческа стойност, не само за Франция, но и за целия свят. Тази готическа катедрала е и символ на ролята на Париж като един от духовните центрове на Европа. Тя носи белезите на Френската революция, но повече е свързана със съдбата на монархията във Франция – от кралете, които са я строили, до император Наполеон. Хиляди туристи прекрачват прага й всеки ден и се наслаждават както на външната така и на вътрешната й красота. повечето посетители, вероятно за първи път научават факти за „Нотр Дам“, като тези, които е събрал в колекция сайтът Mental Floss… 1. Под катедралата лежи град от езически времена. Хълмът Ил дьо ла Сите, върху който е разположена „Нотр Дам“, някога е бил галско-римски град с името Лутеция. Възможно е дори катедралата да е построена върху останките на езически храм. Изследователите подозират това, тъй като при разкопки на мястото през 1710 г. са открити останки от олтар със скулптури, посветени на римския бог Юпитер и други стари божества. 2. На покрива й има цяла „гора“. (Унищожено от пожара!) Катедралата има някои от най-старите оцелели в Париж рамки от дървесина, в т.ч. дървета от над 200-декарова гора, изсечена през ХІІ век. Всяка греда е направена от отделно дърво. Затова и цялата тази конструкция е известна като „Гората“. 3. 28 „крале“ са изгубили „главите“ си в нея по време на Френската революция През 1793 г., в разгара на Великата френска революция, 28 статуи на библейски крале в катедралата са съборени с въжета и обезглавени от тълпата. (По-рано същата година гилотината обезглавява крал Луи ХVІ, затова и побеснелите революционери нападат символи на монархията.) Оцелелите статуи, открити по-късно, днес са в музея „Клюни“. 4. Двете най-известни кули на „Нотр Дам“ не са близнаци. На пръв поглед те наистина изглеждат сякаш са идентични. Детайлен поглед показва, че северната кула е малко по-голяма от южната. както и всички други елементи на катедралата, те са строени в продължителен период от време, а това е демонстрация на колаж от архитектурни течения, а не визия, родила се в главата на един-единствен архитект. 5. Веднъж камбаните й били разтопени, за да се направят оръдия. Не само кралете-статуи, но и цялата катедрала става жертва на „новото време“, въведено от дейците на Френската революция. Те нареждат от християнски храм сградата да бъде променена и да изразява на Култа към Разума. Почти всичките й камбани тогава са претопени и отиват за направата на оръдия за революционерите. Звукът на хора от камбани е възстановен едва в близката до нас 2013 година. 6. Наполеон и Виктор Юго спасяват „Нотр Дам“. Когато Наполеон Бонопарт решава да се короняса за император през 1804 г. в „Нотр Дам“ сградата е в лошо състояние. Вековете упадък и нанесените от революцията щети са я довели до ръба на разрухата. Именно Наполен връща статута й на църква и провежда церемонията си сред стените й. С това поставя начало на нов живот за „Нотр Дам“. Разбира се виновник „Нотр Дам“ да бъде едно от бижутата на света е й най-големият и обичан френски писател Виктор Юго. В романа си „Парижката Света Богородица“ (1831 г.) той използва сградата като персонификация на самата Франция. Книгата и до днес е огромен успех, а в онези времена през ХІХ век води до организирането на акции за възстановяването на храма под наставленията на известните по онова време архитекти Жан-Баптист-Антоан Ласю и Южен Виоле-ле-Дюк. 7. Чудовищата по двете главни кули са от по-нови времена. Не от готическата епоха, която би трябвало да изразяват, а от средата на ХІХ век са гаргойлите и химерите, поставени по ъглите. Виоле-ле-Дюк нарежда поставянето им, вдъхновен от тяхното нееднократно споменаване в романа „парижката Света Богородица“ на Юго. 8. Кулата „Стрелата“ е свещен гръмоотвод. (Унищожена от пожара!) Фотографии на катедралата от преди злополучния сегашен пожар, показват, че на върха на най-високата кула на храма, наричана „Стрелата“ е имало петел, който е имал не просто декоративна стойност. През 1935 г. три реликви – предполагаемо парче от короната от тръни на Христос, както и миниатюрни останки от Св. Дени и Св. Женевиев (двамата светци-зикрилници на града) са вкарани в металното тяло на птицата. Оттогава се носи мълвата, че идеята е била да се създаде един вид „свещен“ гръмоотвод, който да пази богомолците вътре в храма. 9. Смята се, че органът в храма е най-големият във Франция. (Унищожен от пожара!) Органът в „Нотр Дам“ има повече от 8000 тръби (някои останали още от ХVІІІ век). Съмнения по въпроса разбира се съществуват, но след сегашния пожар това няма как да бъде установено. С пожара се слага край и на огромните усилия положени по органа в катедралата, засвирил отново през 2013 г. по случай 850-годишнината на „Нотр Дам“. 10. Всички пътища водят до „Нотр Дам“ Тълпите от туристи обикновено не забелязват нещо, което се намира край катедралата – обозначаващ надпис със звезда с осем лъча, вписани в камък. Надписът гласи „Нулева точка на пътищата във Франция“. Тя се използва за измерване на разстоянията между Париж и другите населени места във Франция. Поставена е там през 1924 г.Копирано от standartnews.com Източник standartnews.com Снимка PixaBay
Солта на живота
Още от древността солта е напочет като като изключително рядък и ценен дар, това не само по нашите земи, а в Древна Гърция и Древен Рим. Думата сол на испански (solario), a на английски език (salary), което означава заплата. У нас по традиция посрещаме скъпи гости питка и сол. Има много поверия които са свързани със солта а именно сол не се дава и не си взема назаем, защото води до немотия, солница не се подава от ръка на ръка, защото приятели се скарват. друго поверие че ако девойка пресоли гозбата това е сигурен знак, че е влюбена. Снимка Pixabay.com