Тази събота на 9 март е Голяма Задушница срещу Месни Заговезни или още е позната като Месопустна Задушница. Месни заговезни Православната църка отбелязва Неделя Месопустна (Месни заговезни) – осем седмици преди Великден. В неделята на 10 март семейството се събира на празнична вечер, като традиционно се ядат само месни ястия. Името на празника идва от това, че е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. Заговява се с месо, празничната трапеза е само от месни ястия. Месни Заговезни се празнува 1 седмица преди големия празник Сирни Заговезни – 17 март и 8 седмици преди Великден – 5 май. В седмицата след „Месни заговелки“ се яде много извара, масло и яйца, а от 10 март се минава на строг пост – само растителна храна без никакви животински продукти и без растителна мазнина, като последната се позволява само през съботите и неделите. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират, да пеят и играят хора. До Великден следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. Снимка thinkstock
