6 декември 1850 г. Германският физик Херман фон Хелмхолц, който посвещава по-голямата част от кариерата си на изучаване на човешкото око и физиологията на сетивата и възприемането, демонстрира пред Берлинското общество на лекарите своя офталмоскоп – инструмент, с който може да се преглежда вътрешността на човешкото око. Изобретението му революционализира офталмологията.
Макар и Хелмхолц да не е първият човек, който създава офталмоскоп, нито пък първият, който преглежда вътрешността на окото, неговото устройство е първото, което намира практично приложение.
С помощта на офталмоскопа лекарите могат да проучат по-подробно лещата на окото, ретината и оптичния нерв. Това е незаменим инструмент при диагностиката на заболявания като глаукома и се използва при проверка за диабетна ретинопатия – състояние при диабетиците, което може да доведе до слепота (в случай, че се диагностицира в ранен етап, може да бъде излекувано с лазерна хирургия).
При първия преглед с офталмоскоп Хелмхолц разположил светлинен източник (свещ) зад гърба на пациент, седящ в тъмна стая. След това с помощта на първото офталмоскопско устройство Хелмхолтц уловил тази светлина и я насочил към окото на пациента и просветлил вътрешността на окото през зеницата. Няколко години по-късно Андреас Анагностакис направил ръчен офталмоскоп, като използвал събирателно огледало с дупка в средата, през която гледал. След 1915 г. към устройството на офталмоскопоа се добавя електрическо осветление и подобрена увеличителна система, които залягат в основата на метода директна офталмоскопия.
Източник Обекти
Снимка: Shutterstock
