„Това му е хубавото на света – винаги можеш да си сигурен, че предстоят още много пролети.” – Луси Мод Монгомъри
„След тежката зима някой не може да се насити на свежия въздух. Всяка сутрин се будех с ясното съзнание, че зимата е свършила. Нямаше никакъв знак от пролетта, нито зеленеещи гори, нито цъфнали градини. Имаше само самата пролет – пулсирането, светлината и неспокойството й, живителното чувство навсякъде – в небето, в бързите облаци, в ярката светлина, в топлия вятър, появяващ се неочаквано, импулсивен и игрив като пале, което се закача, а после ляга в краката ти, за да го погалиш.” – Уила Картър
„Пролетта идваше… и зеленината й растеше над кафявите легла, с натъпващата зеленина, с надеждата, която всяка нощ преминаваше над тях и оставяше светещи следи по тях с всяка крачка.” – Шарлот Бронте
„Когато пролетта дойде, дори фалшивата, единственият проблем е как да станеш още по-щастлив. Единственото, което може да развали деня, са хората и ако успееш да се опазиш от уговорки, денят няма край. Хората винаги ограничават щастието, с изключение на малцината, които носят пролетта в себе си.” – Ърнест Хемингуей
„Ако хората не се обичаха, нямаше да виждам никакъв смисъл в пролетта.” – Виктор Юго
Снимки Pixabay
