Сирни Заговезни – празникът на прошката и пречистването
На днешния ден, седем едмици преди Великден се посреща Сирни Заговезни – тази година е на 2 март 2025 година – неделя, това е „Неделята на сеопрощението“ или „Прошки“ – по-младите искат прошка от по-старите, децата от родителите, а младоженците от кумовете…
Освен че е свързан с религиозни традиции, този празник носи дълбок символизъм, насочен към пречистването на душата, обновлението и хармонията между хората.
Сирни Заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Сирница, е един от най-важните празници в българския народен календар.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го „прогневяваме“… Прошки се искат с думите: „Прощавай” отговора обикновено е: „Простено да ти е от мене и от Господа Бога“. Прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка.
На този ден си спомняме Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ Затова днес църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос…
Празничната Трапезата на Сирни Заговезни
Традиционно на празничната трапеза се слагат млечни и постни храни, тъй като това е последният ден, в който се консумират млечни продукти и яйца преди Великденския пост. Обичайно се сервират сирене, масло, кисело мляко, варени яйца, баница със сирене, халва и печена риба. Един от най-интересните ритуали е „хамкането“ – на конец се завързва парче халва, варено яйце или сирене, което се люлее над трапезата. Децата и младите трябва да го хванат с уста, без да използват ръце, което носи много смях и веселие.
На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Огънят като символ на пречистването
Огънят е важен елемент от Сирни Заговезни. Вечерта на празника хората палят големи огньове, наричани „сирнишки огньове“ или „клади“. Смята се, че тези огньове гонят злите сили и зимата, проправяйки път за пролетта. Младежите прескачат пламъците за здраве, а в някои краища на България запалват факли, направени от слама, и ги въртят в кръг – ритуал, известен като „оратници“.
Кукерски игри и веселие
В някои региони на България, особено в Пернишко, Карловско и Пазарджишко, празникът се свързва с кукерските игри. Облечени в страшни маски и обшити с кожи костюми, кукерите обикалят селата, дрънчейки с хлопки и звънци, за да прогонят злите духове. Те пресъздават сцени от живота, символично „заорават“ новата година и играят за здраве и плодородие.
