Според източното православие от 1-ви септември започва църковното новолетие, а българския народен календар, свързва този ден с началото на „Земеделската Нова година“ и се слага началото на есенната оран и сеитба.
Тя започва в различните краища на страната в периода от 1-ви до 14-ти, като обредността се концентрира около семената за първия сеитбен ден и е насочена към осигуряване на добра реколта и берекет. През тази нощ се благославя (прекадява) семето за посев. В специално приготвената за целта торбичка или съд се слага сурово жито, пепел от три кадени вечери, китка босилек завързана с червен конец (символ на младостта, хубостта и здравето, имащ предпазна сила) и орехи (медиатор между земното и отвъдното) запазени от Бъдни вечер.
От прекаденото просо жените посипват около къщата.
По видело облечен в бяла риза (бялото символ на Божието благочестие и чистите помисли), Сеячът се прекръства с лице обърнато на изток и тръгва за нивата с обреден хляб (пита) и варена жертвена кокошка. При изгрев слънце вдига питата, благославя за плодородие и разчупва:
Първото парче образно дава на слънцето и неговите пратеници прелетните птици, които трябва да бъдат сити за дългият път на юг. С второто парче от хляба захранва впрегатния добитък.
Третото парче обредно заравя за смока стопанин (пази от градушка и природни бедствия посевите) на нивата.
Четвъртото парче сеячът изяжда сам, за да има сила и да му спори работата. На този ден не се дават пари на заем, жито или хляб, за да не се изнесе плодородието от дома.
В традиционните народностни представи от Симеоновден се смята, че дните започват да намаляват („окъсяват”), лястовиците и щъркелите отлитат на юг, змиите и гущерите се прибират в леговищата си.
Източник Facebook
