Витлеемската звезда пази своята тайна

В продължение на векове учени и теолози размишляват за произхода на Витлеемска звезда – мистериозен библейски символ, който води мъдреците до новородения Иисус. В Евангелието  на Матей се казва, че когато я видели влъхвите (така се наричат персийските жрици в  Библията).

Съществуването на Витлеемската звезда остава недоказано и мнозина учени се опитват да намерят точната хипотеза, която да обясни както се крие под това явление.

Звездата на Христовото рождество се появила преди около 2000 години и според евангелския разказ била тази, която отвела тримата влъхви до малкия Иисус.

Единственият достоверен източник, който дава информация за Витлеемската звезда, е евангелието от Матей в началото на 2-ра глава. Според този текст „маговете”, които дошли да се поклонят на Иисус, били мъдреци от страна, намираща се източно от р. Йордан. Броят им не е известен от евангелския текст, но се е наложила цифрата три заради трите подаръка, които поднесли на Христос. Още докато били на Изток, мъдреците забелязали звездата в западната или югозападната част на небосвода и я последвали, за да стигнат в Йерусалим. Ирод не знаел нищо за нея, нито пък жителите на Йерусалим – очевидно тя е била видима само за влъхвите или е била трудно забележима от неспециалисти.

Ако Рождественската звезда била ярка, щели да я виждат и останалите хора, освен мъдреците. Ако била твърде мрачна, за да я забележат неспециалисти (маговете били „специалисти” в този смисъл), тогава автоматично отпадат теориите, които смятат, че звездата е била ярък астрален обект, видим от всички.

Ирод проучил информацията около идването на влъхвите и заповядал да бъдат избити всички момченца под 2-годишна възраст. Оттук се прави изводът, че пътуването на маговете продължило около две години. Следователно звездата, която внезапно станала видима, се забелязвала на небето в продължение на две години. Когато влъхвите си тръгнали от Ирод, звездата отново се появила, намирала се постоянно пред тях и ги водела, докато слязла и застанала над детето Иисус. Звездата указала на малко, конкретно място, където се родил Иисус.

Витлеемска звезда била ли е комета?

Кометите представляват малки небесни тела, периодично доближаващи се до Слънцето. При сближаването кометата се нагрява и отделя видима материя, наричана кома. Именно тя често оформя опашка.

Халеевата комета е била видна от Земята през 12 г. пр.н.е. в продължение на около 60 дни и теоретично би могла да е нелош кандидат за ролята на Витлеемска звезда, но по това време астрономите вече са умеели да отличават кометите от другите космически тела и са ги смятали за лоша поличба.

Витлеемска звезда – нова или свръхзвезда ?

Най-подходящото обяснение за Витлеемската звезда е избухването на нова или  свръхзвезда. Тяхната поява е изключително впечетляващо. Удобството на тази теория е, че новите и свръхновите са не само непредсказуеми, но не оставят следи. Звездата просто започва да свети по-ярко, накрая угасва. Науката не може да докаже дали е имало нова или свръхнова в годините на раждането на Иисус.

Още един подобен на взривила се нова звезда обект бил наблюдаван от корейските и китайските астрономи през 5 г. пр.н.е. Този обект се виждал в продължение на 70 дни и освен това не се движел – също както и Витлеемската звезда, която сякаш „висяла“ над дома на Мария и младенеца.

През 2005 г. Била изказана хипотезата, че Витлеемската звезда е била свръхнова, избухнала до галактиката Андромеда, която се намира на 2,52 млн. светлинни години от Земята.

Независимо че откриването на следи от свръхнова или определянето на точното време на взрива ѝ в друга галактика е сложно, учените са успели да открият останки от свръхнова в галактиката Андромеда.

Хелиакален изгрев

Една от теориите гласи, че изразът „на изток“, употребен в евангелието, може да се интерпретира не просто като посока, а като слабоизвестен, но съвсем конкретен астрономически термин – хелиакален изгрев.

Този изгрев означава първия след известен период на невидимост сутрешен изгрев на звезда или планета. Преди хелиакалния изгрев звездата за известно време се намира на дневното небе и се явява невидима, след което в определен момент изгрява на източната страна на небето на фона на утринната зора.

Впрочем други преводачи на древния текст уверяват, че евангелието не съдържа специфична астрономическа лексика и изразът „на изток“ означава посоката на света.

Кое е вярно?

Това вероятно ще остане сред неразгаданите загадки за науката. Но въпреки всичко хората по света ще говорят за Витлеемската звезда, свързвайки я с чудото на Рождеството, символ на един от най-светлите празници.