Ден: 16.12.2020

Прегръдките са толкова различни, че хората по целия свят ги използват, за да изразят всичко – от радост и обич до тъга и отчаяние. По време на социални, емоционални и психически сътресения хората търсят комфорта и социалните връзки, които дават прегръдките. Някои хора дори вярват, че прегръдката е в основата на човечеството, тъй като тя има способността да надхвърля расата, религията, пола и възрастта.  Всъщност да си професионален гушкач е законна работа. Професионалните гушкачи  осигуряват обезщетения за прегръдка на хората през всички различни точки от живота им. Например, някои се специализират в използването на тази сензорна терапия при недоносени бебета в интензивни отделения за новородени. Други специалисти по прегръдка  се фокусират върху ситуации на домове за възрастни хора или болници, докато други са на разположение за наемане от всеки, който се нуждае от човешко докосване. По подобен начин Кен Нуадике младши, активист за мир и основател на проекта „ Безплатни прегръдки“ , присъства на митинги и протести за разпространение на любов и състрадание .  По време на протестите през 2016 г. в Шарлот, носеше тениска с „безплатни прегръдки“ и поделя прегръдки по време на бунтове, протести и интензивни емоции. Колко прегръдки на ден са необходими на човек? Въпреки че не е технически доказано от науката, покойният психотерапевт Вирджиния Сатир веднъж каза: „Имаме нужда от четири прегръдки на ден, за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки на ден за поддръжка. Нуждаем се от 12 прегръдки на ден за растеж. “ Въпреки че тези цифри не са точна наука, това предполага, че вероятно всички можем да издържим (и да получим) повече прегръдки всеки ден. Има доста голям брой изследвания, доказващи важността на прегръдките и физическия контакт. Важно е не само количеството прегръдки, които давате или получавате за един ден, но и времето, което прегръдката трае. Докато средната продължителност на прегръдката е около три секунди, някои изследователи предполагат, че по-дългите прегръдки, продължаващи 20 секунди или повече, са още по-терапевтични за тялото и ума.

Бразилското издание G1  споделя за инцидент около 150 км от Рио де Жанейро с режисьорът Ернесто Галиото, който е  изуснал своя iPhone 6 от самолет на височина 300 метра за негов късмет го открива работещ на следващата сутрин. Интересно е, че мобилното устройство е в добро състояние след  като е паднало от такава височина с единствени поражения само по протектора. През 2015 година година мъже от Тексас изпускат телефона си iPhone от 2800 м височина и когато го откриват е надраскан и работещ. Celular cai de avião, faz imagem do trajeto e é recuperado em praia de Cabo Frio. Veja vídeos ==> https://t.co/aDw4NK6S3c #G1 pic.twitter.com/0YtICEfV3m — g1 (@g1) December 14, 2020 Снимка © Pixabay.com

На днешния ден през 1917 г. се ражда известният британски писател и изобретател Артър Кларк. Дебютът му във фантастиката са разказите \“Амбразура\“ и \“Спасителен отряд\“ (1946). Най-известните му романи са \“Краят на детството\“ (1953), \“Градът и звездите\“ (1956), \“Среща с Рама\“ (1973), \“Фонтаните на Рая\“ (1979). Артър Кларк е внесъл своя принос и в кинофантастиката, ставайки един от създателите на знаменитата \“Космическа одисея през 2001\“ (1968), заснета от Стенли Кубрик. В същата година Кларк публикува роман, написан въз основа сюжетът на филма. Артър Кларк е лауреат на премията \“Калинг\“ за постижения в популяризацията на науката (1962). През 1989 г. е награден с Ордена на Британската империя. Принос в развитието на космическите апарати През 1945 г. в своята статия «Извънземни ретранслатори» («Extra-Terrestrial Relays»), публикувана в списание Wireless World, Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията ѝ докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество. През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана . Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира. Източник Обекти Снимки Shutterstock