Ден: 28.06.2021

Струва ли си да инвестираш в икономическо образование? Технологиите и свързаността доведоха до значителен спад в цената на знанието. Част от следващото поколение предприемачи са самоуки: те усвояват принципите на създаване и управление на бизнес в движение, плащайки понякога цената на провала. Някои доходоносни умения като програмиране могат да се научат чрез курсове, които се откриват безплатно в интернет. Въпреки това академичното образование все още е фактор в професионалната реализация. Освен знание висшите училища дават на студентите възможност да се докоснат до реалния свят. Много университети имат партньорски програми с компании. Те позволяват на учещите по-лесно да намерят първата си работа, докато все още се обучават. Социалните връзки все още са градивен камък в професионалната реализация. Университетите създават около себе си общности. Този принцип е валиден за повечето бизнес училища по света. Затова и завършилите студенти създават алумни организации, които им помагат да поддържат връзка помежду си и улесняват създаването на бизнес партньорства. Основната причина, поради която повечето хора избират висшето образование, е надеждата да придобият умения, които ще им осигурят по-висок жизнен стандарт. Ето защо нашата класация подрежда българските университети с икономически специалности, където средните доходи на завършилите са най-високи. Разгледахме университетите без значение дали са частни или държавни. В челната десетка с лек превес са частните университети. Семестриалните им такси обикновено са по-високи от тези на държавните. За сметка на това учещите там получават по-голяма гъвкавост на учебния процес. На първо място в класацията е Американският университет в в България (АУБ) и това едва ли е случайно. Създаден в началото на 90-те години на миналия век с помощта на американското правителство, университетът насърчава предприемаческото мислене и тясната връзка на студентите с бизнеса. Учещите могат да избират между бакалавърски програми по икономика и бизнес администрация. Година след година завършилите оценяват високо някои от основните предимства на университета, например международна мобилност и ексклузивност на преподавателския състав. Но един от най-ценните активи на АУБ е неговата общност от завършили студенти, които са се реализирали успешно като мениджъри или предприемачи. Повечето от тях посочват средата в университета като фактор, който е повлиял на професионалното им израстване. „Промени живота ми – казва Стефан Иванов, който завършва бакалавърска степен по бизнес администрация в университета. – Там срещнах съпругата си. Намерих много приятелства. Помогна ми да запиша MBA в САЩ.“ Иванов е само един от примерите за завършили АУБ, които след това се реализират като създатели и ръководители на бизнеси. След като се дипломира, той заминава за САЩ, където работи на Уолстрийт, преди да стане част от мениджмънта на Citibank. В продължение на 4 години (между 2007 и 2011 г.) работи като шеф на българския клон на банката, а днес управлява Challenger Capital Management, собствена бутикова консултантска компания. Началото на български компании, които днес генерират милиони годишно на световните пазари, може да се проследи до общежитията на АУБ. Един от най-емблематичните примери за това е софтуерната фирма Telerik, чиито съоснователи Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев се познават покрай университета. Четиримата осребриха усилията си през 2014 г., когато продадоха Telerik на американската компания Progress за 262 млн. долара. Иво Ценов, който завършва бизнес администрация в АУБ, е двигателят зад хостинг компанията SiteGround. Започнала от нулата, днес SiteGround е един от най-големите доставчици на хостинг услуги в света. Холдинговата компания IT Web Capital генерира по над 100 млн. евро приходи годишно. Елвин Гури, който завършва АУБ в средата на 90-те, няколко години по-късно основава компанията за бързи кредити JetFinance. През 2007 г. я продаде на BNP Paribas, а сега управлява фонда за рискови инвестиции Empower Capital. Гури е един от големите дарители на АУБ. Той е дарил над 1 млн. долара на университета и е подкрепил около 250 студенти със стипендии. И докато студентите оценяват високо частните университети, работодателите все още предпочитат държавните. Институции като УНСС и Стопанската академия в Свищов продължават да се ползват с престиж сред компаниите, които си търсят служители. Добрата новина е, че дори и държавните университети, където промените се случват по-трудно, вече залагат на по-гъвкави програми и партньорства с други университети и частния сектор. Това отваря повече врати пред бъдещите предприемачи и мениджъри. 1. Американски университет в България – Благоевград Средна заплата на завършилите (месечно, в левове): 2318 Създаден в началото на 90-те, АУБ е опит да се въведе в България американският модел на преподаване, където студентите имат много голяма свобода в избора на дисциплини, които да изучават. Днес почти половината от учещите в благоевградския университет са чужденци, а сред завършилите има основатели на компании и мениджъри на големи корпорации. Това е и университетът с най-малка безработица сред завършилите. 2. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Средна заплата на завършилите: 2169 Стопанският факултет на СУ обучава студенти в две основни направления – икономика и стопанско управление. През годините университетът е сключвал партньорства с висши учебни заведения като City University of Seattle и Harvard. Партньорството с Harvard беше финансирано от предприемачите Кирил Петков и Асен Василев, които са възпитаници на американския университет. 3. Висше училище по застраховане и финанси – София Средна заплата на завършилите: 1898 ВУЗФ предлага образование в сферата на счетоводството, застраховането, финансовия мениджмънт, маркетинга и продажбите. Университетът, който е създаден през 2002 г., залага на формулата “дръж студентите възможно най-близо до реалния бизнес”. Учебният процес включва магистърски програми в партньорство с частни компании. 4. Нов български университет – София Средна заплата на завършилите: 1740 Департаментът по икономика към НБУ предлага бакалавърски програми в сферата на финансите, маркетинга и счетоводството. Програмата по бизнес икономика се провежда съвместно с University of Sheffield. 5. Университет за национално и световно стопанство – София Средна заплата на завършилите: 1718 УНСС е най-големият държавен университет с акцент върху икономическото образование. След обявяването на извънредно положение през март 2020 УНСС успя за един уикенд да премине в режим на дистанционно обучение. 6. Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София Средна заплата на завършилите: 1418 Обучението във ВТУ „Тодор Каблешков“ е съсредоточено върху транспорта, но университетът има бакалавърска специалност „Икономика на транспорта“, както и няколко магистърски програми, свързани с управлението на фирми от транспортния сектор. В общата класация на университетите по икономически специалности ВТУ

Това показва ново проучване Възможно е ваксините на Pfizer и Moderna, които са направени по иРНК технология, да осигурят дълготраен или дори доживотен имунитет. Това показва ново проучване, съобщава престижното издание „Ню Йорк Таймс“. В становището на учените се казва, че имунизираните с тези препарати може да не се нуждаят от бустери, стига вирусът и неговите варианти да не се развиват много над сегашните си мутации. Проучването не е обхванало векторната ваксина на Jansen, но очакванията са, че имунитетът, който тя дава, ще е по-малко дълготраен, в сравнение с този от иРНК ваксините. Снимка gettyimages Източник NOVA

Българската национална телевизия има нов програмен директор, който ще отговаря за цялостното програмиране и развитие на програмите на обществената медия Позицията бе свободна повече от две години, а съдържанието до момента се координираше от програмните директори на отделните канали. Маргарита Александрова се присъединява към досегашния екип и вече работи активно с останалите дирекции, отговорни за изготвянето на основните програмни схеми на медията. Нейната дейност ще обхване развитието на четирите телевизионни канала (БНТ 1, БНТ 2, БНТ 3 и БНТ 4), продължаване на стратегията за дигитална трансформация за предоставяне на онлайн съдържание и пряко ще отговаря за процесите по договаряне, планиране и продуциране на нови формати за всички канали на БНТ., съобщават от медията. Професионалната ѝ кариера е свързана с телевизионния пазар, като през последните години заема същата позиция в една от водещите търговски телевизии на българския медиен пазар „Целта ни е създаването на висококачествено телевизионно и видео съдържание, което отговаря на потребностите на българските зрители“, каза Александрова, посочи Стандарт. Източник Dunavmost.com

В началото на месец юни на гала- церемония Голямата награда Певица на 2021 година беше връчена на Михаела Маринова. Статуетката бе поднесена и от проф. Йонко Мермерски. Снимка Интернет

Топ готвач от световна величина избра България за свой дом Топ готвач от световна величина реши да приеме България за свой дом. Заедно със семейството си за девет месеца създава ресторант, който ще бъде оценен от световната организация „Мишлен”. Така България попада в световната карта на престижните ресторанти. Той роден в Италия, а тя – в Полша. Запознават се в ресторант в Хамбург, където двамата работят. Джанфранко Киарини и Анна имат своето минало преди да влязат в кухнята. Тя е следвала в университет за телевизионен продуцент, а той… не иска да коментира. „Правя го заради моята сигурност и тази на семейството ми. Съжалявам – не мога да говоря”, обясни Джанфранко. Така става ясно, че в техния ресторант в България има правила. И едно от тях е да не се говори в минало време. Държи се на точността за вечеря и на дрескода. „Има дрескод. Можеш да дойдеш формално облечен или спортно-елегантно. Не е необходима вратовръзка, но трябва да дойдеш със закрити обувки. Може и да са обувки за тенис, но трябва да са закрити. Не може да дойдете по сандали или по шорти. Също така, това е ресторант, който е само за възрастни. Децата са много сладки, ние обичаме деца, но не е честно спрямо едно дете да му бъде казано да стои мирно за 6 часа и да се държи като възрастен човек.  Това го наричам „детски тероризъм“. Това са правилата. Това е ресторант, в който не се пуши”, казва Киарини. Ресторантът се намира в търговищкото село Девино. Това е населено място в нищото, с десет души население. От девет месеца те обаче вече са 12. Благодарение на Джанфранко Киерини и съпругата му Анна. Повече от 30 години той готви, а заедно с Анна правят своя компания, която е наемана по целия свят. Отварят 200 ресторанта в 114 страни и градове като Дубай, Хонг Конг, Индия, Боливия, Колумбия, САЩ, Италия, Етиопия и Виетнам. След толкова много обикаляне по света семейството шеф-готвачи решава да се установи някъде завинаги. „Един ден решихме да сбъднем мечтата си, която беше да имаме малък ресторант, в който ще се грижим много лично за всички гости и ще ги накараме да се чувстват като крале и кралици с вкусна храна и с добро вино. Но не бяхме сигурни за държавата, в която искахме да направим това. През 2015-а бях поканен от хотел в Банско да направя гастрономичен фестивал. Това беше първият път, в който дойдохме, и бяхме представени в България”, разказва Джанфранко. Три години живеят в Банско, но започват да търсят усамотено място за първия си семеен ресторант. Така стигат до безлюдното търговищко село Девино, където намират изоставената сграда на бившето училище. „Анна и аз влязохме и я почувствахме, влюбихме се в нея от пръв поглед. Почувствахме къщата виртуално. Тя не беше нещо привлекателно от пръв поглед, но ние имахме визията да видим как ще изглежда завършена. Първо я видяхме в главите си и тогава я купихме. Дори когато дойдохме тук, хората очевидно се питаха: „Защо се местите в толкова отдалечен район? Луди ли сте? Кой ще ходи в този ресторант? Нямате хора наоколо?“.  Да, разбира се, обикновено концепцията на хората за ресторантите е, че трябва да бъде на натоварено място, където имаш много клиенти. Това е реалността преди онлайн медиите. Но в Италия и във Франция, в нашите държави, има луди готвачи като нас, които избират отдалечени райони, за да привличаме хората към определено изживяване”, обяснява Киарини. Анна и Джанфранко срещат подкрепа в местен млад мъж, който им помага да сбъднат мечтата си. Диян Рафаилов от град Антоново продължава да е все още до тях. Вторият етаж на старото училище в Девино е дома на семейството готвачи, а ресторантът им е там, където е била столовата на школото. Приемат се само десет души за вечеря. Готви се единствено със защитени и истински продукти. „Получаваме зеленчуци и други продукти от нашите съседи. Имаме един господин, който ни носи трюфели. Друг, който ни осигурява мед. Ние притежаваме това, което готвачите в града нямат. Имаме истинският път от фермата до масата – пресни и сезонни продукти. Хората тук, в Девино, са наши приятели и ни подкрепят много. Има едни баби, които понякога идват с кошница ябълки или круши. На другия ден идва друга жена и ни дава разсад от домати, за да засадим своя градина. Ако трябва да бъда честен с вас, много хора ни казват: „Олеле, защо отидохте на село? Какъв ще бъде целият този процес?“. Аз лично и Анна трябва да бъдем много благодарни, че сме тук”, смята Киарини. „Както Джанфранко каза, той използва само местни съставки и местни вина. Например, в едно ястие от нашето меню трансформираме Горнооряховския суджук. Съединяваме го с други съставки. Вкусът е познат, а хората са толкова изненадани, толкова приятно изненадани, че виждат нещо различно. Това е като едно малко суфле с картоф и Горнооряховски суджук. Нещо, като капучино с картофи и Горнооряховски суджук. Неговата простота е невероятна. Това е едно от любимите ни”, сподели Анна. Така, традиционните български ястия и продукти вече са пренесени в друго измерение от Джанфранко. В някои от сосовете си дори е включил ракия. „Слагам малки капки от соса с ракия. Добавям и вътре в медената пита. Просто, има форма на медена пита. Допълвам с фоа гра. След това поръсвам с екстракт от дехидратиран български домат”, каза той. Джанфранко е печелил неведнъж звезда „Мишлен” – аналог на Оскарите в киното. Макар и само на два месеца ресторантът му е попаднал в полезрението на агентите от организацията. И най-вероятно скоро ще бъде проверен. „Да получиш звезда на „Мишлен” не е просто да надуваш и да правиш балони. Това е дълъг процес, който изисква много екипна работа, много концентрация, за да може да се случи. Започва от нивото на музиката, силата и типа светлина, който използваш, детайлите на масата, чинията, която си избрал, нивото на услугата, на сомелиерската услуга – вината, които избираш. Например, ние работим само с една българска изба. Избираме техните български вина, които са на 39-о място от 50-е най-добри винарни в света. Взимаме продукти, които идват от надеждни източници. И най-важното не е да започнеш добре и да се сринеш