„Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден — и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знанието живей! Безвестен беше ти, безславен!… О, влез в историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!…“ Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни… О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет — в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет… Да, ро̀дината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът си всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир; бе и тъжовно робско време… Тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин… Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!… През десет века все жив остана ваший глас! О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте — заспал в глубока тъмнина; подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху славянски мир, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! Снимка Rodnoto.bg
