„Когато човек има отрицателни състояния – гняв, съмнение, обезверяване, злоба, омраза, завист и пр., в астралното и етерните му тела се образуват пропуквания, през които изтича неговият магнетизъм, както и други енергии. Такъв човек се демагнетизира. Защо човек не трябва да се гневи? Защо не трябва да се отчайва? Защооще
Аз бих желал да живея между хора, които не се лъжат, които мислят право, които са силни и благородни. Аз се радвам на силните хора, защото силата е качество на ума. Аз се радвам на благородните хора, защото благородството е качество на душата. Аз се радвам на хората, които носятоще
В един момент осъзнах, че аз бях тази, която си пречех да живея живота си. И спрях да го правя! Гневът е толкова грозен… Не искам да изпитвам гняв и възмущение. Научих се да се справям с тези чувства. Всеки може да го направи. Научих, че можеш да минеш презоще
Тя тайничко рисуваше картини. През прозореца мечтаеше в нощта. Вървеше боса през лехи от рози и къпини гонеше от живота студ и самота. Очакваше да дойде първа пролет. Далече да прогони ледената зима и студа. Сърцето ѝ копнее за любов, за полет, за игрите жадувани през младостта. Вървешеоще
Едно котенце…Мъничко… Слепичко…Ранено… Плачеше отвън пред къщи току що родено… Аз го грабнах… Без да мисля… И го кръстих Лъки… Все пак оживя горкото… Бяха страшни мъки. Лъки… Сляпото момиче… Ходеше из двора… И изпитваше… Защо ли?.. Страшен страх от хора… И се гушваше… Абсурдно.. В кучетооще
Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа. Езически да вярваш и да криеш по езически от всичко, че обичаш… А твойта сянка идва и ме пита нося ли от „болката” в очите си. Нали ти на неяоще
Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че светът във нея се побира, че в света на нея равна няма? Че прегръщам с обичта си, майко,още
Обичам те, родино, пролет под накита зелен и с първите цветя наболи през първи слънчев ден. Обичам те, когато лято житата позлати и жетва закипи в полята, и морно дишаш ти. Обичам те, когато есен под бистър небосвод събира плодовете с песен работният народ. Обичам те и зиме — бяла,още
КЪМ РОДИНАТА Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичах не защото си богата, а само затова, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а заради туй,още
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ Написах го днес… И ми се иска да го публикувам сега, а не утре… Дали някой от тези, които ще произнасят речи за празника, ще го прочете… О, ШИПКА! От детството още… От Вазов… Представа, която завинаги в мене остава… Но някак далечна… Почти нереална… Върхът… И жестокатаоще
