Ден: 15.04.2023

В деня преди Светлото Христово Възкресение (Пасха) в храма „Възкресение Христово” в Йерусалим, където се намира Божи гроб всяка година се извършва невероятно чудо – снизхождението на Благодатния огън. Благодатния огън слиза от Небето на Велика Събота само по молитвите на православните християни на свещите на Йерусалимския патриарх, който преди това влиза в параклиса, който е над Гроба Господен. Появяването на Светия Огън символизира излизането на Истинната Светлина, т.е. възкресяващия Господ Иисус Христос. Светият Огън, който е дар от Небето притежава особенни свойства и в началото след схождението (около половин час) не изгаря по никакъв начин вярващите. Ето 10 любопитни факта за Благодатния огън: 1. В Йерусалим благодатния огън е наричан – Светата светлина. 2. Най-ранните записки за схождението на Благодатния огън датират от 4 век. В цялата история на схождението на Благодатния огън, чакането продължава от пет минути до няколко часа. Понякога преди схождението на Благодатния огън храмът започва да се озарява от светкавици и огнени кълба. 3. Храмът „Възкресение Христово”, където се намира Божи гроб събира 10 хиляди души. Храмът се разпределя между 6 християнски църкви: православната, арменската, католическата, коптската, сирийската и етиопската. Но Благодатния огън снизхожда само и единствено на свещите на православния патриарх. Ключовете за храма се съхраняват от мюсюлмани. 4. Първият огън снизхожда в параклиса над Божи гроб – възпламенява кандило с масло и 33 свещи. Преди да влезе вътре в параклиса патриарха е старателно претърсван от надзирателите. 5. По време на снизхождането на Благодатния огън, когато православния патриарх се намира вътре, параклиса бива запечатан. 6. Понякога свещите на вярващите, които се намират вътре в храма се възпламеняват сами. 7. В първите минути след снизхождението, Благодатния огън не изгаря. 8. Попадащия върху дрехите восък от свещите не може да бъде изчистен. 9. Никога Благодатния огън не е бил причина за пожар. 10. Науката няма никакво обяснение за чудото на Благодатния огън. Източник: Православна България / Orthodox Bulgaria

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим. И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то: В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него – величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите. Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане – 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи. ОЩЕ: 10 любопитни факта за Благодатния огън А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх: „Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут“. През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал. Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни. Източник pravoslavieto.com Снимки Интернет

На Велика Събота още в ранните християнски общини символично се оплаква тялото Господне. Това е денят, когато е и погребението на Спасителя. През този ден Църквата в своите последования и молитви възпоменава телесното погребение на Иисус Христос и слизането му в Ада. Велика събота e „най-благословения седми ден“, с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден – Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците обикалят около храма със запалени свещи Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака. На Велика Събота започва и празничната подредбата на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението.   Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение.  Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. На Великата Събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома. Източник Марица Снимка Pixabay