Любителите на кайсии от всички отбелязват Националния ден на кайсиите всяка година на 9 януари.
Кайсиите узряват в началото на лятото, но доста често се сушат, за да можем да им се наслаждаваме целогодишно. Думата „кайсия“ на латински уж означава „скъпоценна“, но по-нататъшното разследване разкрива, че макар това наименование да е подходящо, всъщност идва от арабския „al barqūq“ („рано узрял“) на френски „абрикос“.
Свързано с прасковата, кадифената плът на кайсията е доста подобна. Въпреки това, текстурата на златисто-оранжевия плод е по-твърда и вкусът е по-тръпчив от този на братовчед му. Тъй като лесно консервираме кайсията, ние се радваме на този гъвкав плод през цялата година – пресен, консервиран и сушен.
Кайсиите се срещат по целия свят, но произхождат от североизточен Китай близо до руската граница в древни времена. По-късно плодовете са въведени в Европа и Армения. Кайсията намери пътя си в Северна Америка, когато английски колонисти се заселиха във Вирджиния. Кайсиите пътували по-на запад, когато испански изследователи и мисионери ги довели на експедиции. Тази миграция накара кайсиите да се отглеждат търговски днес.
Пресните кайсии се опаковат в хранителните вещества. 1 чаша порция кайсиеви половинки съдържа 60% от дневната доза витамин А и 26% от дневната доза витамин С. Други витамини в тази нискокалорична закуска включват витамин В-6, магнезий, желязо и калций и е също отличен източник на фибри.
Със своя уникален вкус, кайсията е гъвкава съставка, която се отдава както на сладки, така и на солени ястия. Перфектни за лека закуска, кайсиите са най-добре пресни от дървото, но се срещат и на пазарите целогодишно. Изсушени, те са вкусни в здравословна мюсли или салата.
Желая Ви сладки мигове.
Снимки Pixabay
