Маринета Стоянова
Днес честваме 140-ата годишнина от един от най-значимите успехи в историята на Третата българска държава.
Дълбок поклон и почит към паметта на радетелите за националния идеал, които сами срещу всички осъществяват Съединението на България!
6 септември: Денят, който промени България
На 6 септември 1885 г. един народ, разделен от волята на Великите сили, се вдига в името на своето единство. Този ден е денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – акт на изключителна смелост и решимост, който променя завинаги съдбата на българския народ.
Предисторията: Един несправедлив мир
След Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. българите се надяват на пълна свобода и обединение. Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. създава голямо Княжество България, което обхваща по-голямата част от българските земи. За съжаление, няколко месеца по-късно, на Берлинския конгрес, Великите сили прекрояват картата на Балканите. Вместо обединена държава, те разделят българите на три части: Княжество България, Източна Румелия – автономна област под властта на султана, и Македония, останала в пределите на Османската империя.
Тази несправедливост не е приета от българския народ. И в Княжеството, и в Източна Румелия започват да се организират комитети с една-единствена цел – обединението. Обществениците и политиците в Източна Румелия – Захари Стоянов, Георги Странски, Иван Андонов и други – действат активно и смело, подготвяйки почвата за решителния акт.
Решителният акт: 6 септември 1885 г.
В ранните часове на 6 септември 1885 г. всичко започва. В Пловдив – столицата на Източна Румелия – се вдига бунт. Водени от майор Данаил Николаев, войници и доброволци обкръжават конака (резиденцията) на главния управител Гаврил Кръстевич. Кръстевич, виждайки огромната народна подкрепа и неизбежността на събитията, не оказва съпротива. Властта е поета от Временно правителство.
Същия ден, в отговор на събитията в Пловдив, княз Александър I Батенберг издава указ, с който обявява Съединението и се поставя начело на събитията. Този указ е ключов, защото легитимира действията на народа и показва, че волята за обединение е общонационална.
Последствията: Сръбско-българската война и признанието
Съединението предизвиква остра реакция сред Великите сили. Особено недоволна е Русия, която вижда в този акт български стремеж към независимост от нейното влияние. Сърбия също е силно засегната, опасявайки се, че засилването на България ще наруши баланса на Балканите. Само няколко месеца по-късно, на 2 ноември 1885 г., Сърбия обявява война на България.
Въпреки своята малобройност и липса на опит, българската армия, водена от млади офицери, показва невероятен дух и храброст. С победи при Сливница, Драгоман и Пирот, българите отблъскват сръбското нашествие и защитават Съединението си. Тази война, известна като „войната на капитаните“, е ярък пример за национален героизъм и саможертва.
В крайна сметка, под натиска на Великите сили, на 5 април 1886 г. е подписан Топханенският акт, с който Съединението на Княжество България и Източна Румелия е официално признато.
Символ на единство и национален дух
Денят на Съединението е един от най-светлите празници в българската история. Той е символ на обединителната сила на един народ, който се противопоставя на несправедливостта и външния диктат. Съединението показва, че когато българите са единни и вярват в каузата си, могат да постигнат и най-смелите си мечти.
Днес, 6 септември ни напомня, че националната ни сила е в нашето единство.
