Един човек се чувствал много задължен на Господ Бог, защото се бил щастливо избавил от опасност, която застрашавала живота му. Той попитал приятеля си какво трябва да направи, за да благодари на Бог по достойнство. В отговор той му разказал следната история:
„Един мъж обичал една жена с цялото си сърце и я молел да се омъжи за него. Жената, обаче, имала съвсем други планове за живота си. Но ето че един ден те вървели заедно по един булевард и на кръстовището жената едва не била блъсната от профучаваща кола. Тя оцеляла само поради факта, че спътникът ѝ, без да загуби присъствието на духа, рязко я дръпнал назад. Тогава жената се обърнала към него и му казала: „Сега вече ще се оженя за теб.“
„Как мислиш, че мъжът се е чувствал в този момент?“ – попитал приятелят. Но вместо да отговори, човекът просто присвил недоволно устни. „Виждаш ли – казал му неговият приятел, – може би и ти предизвикваш същите чувства в Бог, когато искаш да му се отплатиш“.
от блога на Людмил Стефанов
