Кой е Димитър Маринов – първият българин, качил се на сцената на оскарите

При обявяването на наградата за най-добър филм, спечелена от „Зелената книга“, на сцената се качи мъж с българското знаме, затъкнато в джоба на костюма му. Камерата на телевизионното предаване два пъти улови малкия флаг в кадър. Маринов играе музиканта Олег във филма.

„За мен това е сбъдната мечта, моята приказка за Пепеляшка“, казва той в интервю по време на представянето на филма на Американските филмови награди (AFI). Маринов ще бъде гост на „София филм фест“ и лично ще представи филма „Зелената книга“ на фестивала.

В биографията си в IMDB Маринов сочи, че е съден от военен трибунал в България по обвинение, че е опитал да избяга на Запад, докато е бил в казармата. Въпреки това той завършва НАТФИЗ и през 1990 година, след турне с българска фолк джаз формация в Европа, Канада и САЩ, остава като политически бежанец в Ноксвил, Тенеси.

В следващите години работи като мияч на чинии, свири в ресторанти и през 1996 г. успява да стане собственик на кафене, ресторант и кетъринг фирма. През 1999 г. започва да играе в The San Diego Repertory Theatre, а година по-късно развива образователни програми за деца за Асоциацията на младите християни и зоопарка в Сан Диего.

Първото му прослушване и поява на голям екран е за филма Act of Valor, където играе руски учен и трафикант; определя „Зелената книга“ като „големия си пробив“. През 2017 г. Маринов участва и във филма „Снимка с Юки“ по едноименния разказ на Мирослав Пенков.

Маринов е женен за американка на име Дженифър, двойката има две деца – Йордан и Михаил. Първият, кръстен на майка му, вторият – на мъж, помогнал на българина да се установи в САЩ.

При първото си прослушване за „Зелената книга“, Маринов е отхвърлен с мотива, че е „прекалено зрял“ за ролята на Олег, разказва той в интервю за телевизия KTLA 5. „Той е на 63, аз съм на 52, аз съм от комунистическа България, той – от СССР по времето на Хрушчов. Ние сме стегнати, скучни класически музиканти!“

„Месец и половина по-късно мениджърът ми се обади и каза: – От „Зелената книга“ искат да те видят пак.

– Какво имаш предвид? – попитах аз.

– Ами върнали са се и очевидно искат да те видят пак, но трябва да свириш на чело.

– Аз не умея да свиря на чело, цял живот съм свирил на цигулка!

– Това е едно и също!

– Не е! Колко време имам?

– Пет дни.“

Маринов се заема със задачата, макар да признава, че след 6-7-часови практики жена му почти се е развела с него. На прослушването го питат: „Ти не беше ли цигулар, не знаехме, че свириш на чело.“ „И аз не знаех“, отговаря българинът.

Източник Дневник