Знаете ли, че само няколко часа преди началото на новата 1870 година, английският архитект, инженер и археолог-любител Джон Търтъл Ууд на 31 декември 1869 година открива легендарния храм на Артемида от Ефес. Храмът е едно от древните седем чудеса Ууд започва шест години по-рано с финансиране му е отпуснато му от Британския музей. Много упорита работа са шест години и изравяне на хиляди кубични метра пръст, в последния ден на 1869 година попада на останките от храма, заровени на повече от 6 метра под пясъците. Красивият и величествен храм на Артемида е изграден около 550 г. пр.н.е. в Ефес, на брега на Мала Азия (днес край град Селчук, Турция, на около 75 км южно от Измир). В строежа му вземат участие най-добрите майстори от древния елинистичен свят. Статуята на богинята Артемида е изработена от злато и слонова кост. Снимка Shutterstrock Абонирай се, за нашия седмичен бюлетин.
Етикет: декември
Днес, 15 декември, е рождения ден на Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска: Живот и творчество на великата оперна прима Райна Кабаиванска е пример за това как талантът, съчетан с труд и постоянство, може даевърне един човек в легенда. Оперната прима Кабаиванска днес е родена на 15 декември 1934 г., в град Бургас, но от дълги години живее в Италия. Символ е на професионализъм и артистична отдаденост. Райна Кабаиванска израства в семейство на интелектуалци. Баща ѝ е ветеринарен лекар, а майка ѝ – преподавателка по физика. Още от детството си тя показва изключителен талант и интерес към музиката. Завършва Държавната музикална академия в София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), където учи пеене при известния вокален педагог професор Христо Бръмбаров. През 1958 г. Кабаиванска заминава за Италия, където продължава обучението си, усъвършенствайки своя вокален и драматичен талант. В Италия тя намира своята втора родина и творчески пристан. Райна Кабаиванска е известна не само с красивия си глас – сопран с богат тембър и широка изразителност, но и с актьорските си умения. Тя успява да превъплъти героините си с дълбока емоция и реализъм, което я прави уникална на оперната сцена. Освен активната си сценична кариера, Райна Кабаиванска е и изключителен педагог. След оттеглянето си от активното пеене, тя посвещава времето си на преподаване и обучаване на нови поколения оперни таланти. Тя е професор в Академията „Киджана“ в Сиена и Музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена, Италия. В България тя организира ежегодни майсторски класове в Нов български университет, където работи с млади български и международни оперни певци. Тези майсторски класове не само развиват таланта на младите изпълнители, но и укрепват връзката ѝ с родината. Снимка: Raina Kabaivanska School/ Райна Кабаиванска Дебютът на Райна Кабаиванска на голямата сцена е през 1959 г. в театър „Ла Фениче“ във Венеция. Скоро след това започва да пее в най-престижните оперни театри в света, сред които Миланската „Ла Скала“, Нюйоркската „Метрополитън опера“, Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон и много други. Кабаиванска е изключително известна с изпълненията си в произведения на Джузепе Верди, Джакомо Пучини и Рихард Вагнер. Тя е считана за една от най-добрите изпълнителки на ролята на Тоска в едноименната опера на Пучини. Нейният драматизъм, вокална техника и сценично присъствие правят нейните интерпретации на героини като Мими („Бохеми“), Манон Леско и Дездемона („Отело“) неподражаеми. Награди и признания Райна Кабаиванска е носител на многобройни отличия, сред които: Тя продължава да вдъхновява със своята отдаденост към изкуството и ролята си на ментор за младите певци. Благодарение на нейните усилия, редица млади оперни артисти намират пътя си към международната сцена. Абонирай се, за нашия седмичен бюлетин.
Днес, 15 декември, е Националният ден на кексчетата с лимон!
Това е средата на декември. Още шест дни до първия ден на зимата и 10 дни до Коледа. Всяка година 15 декември също отбелязва Националния ден на лимоновите кексчетата. Първоначално кексът беше известен като торта 1-2-3-4, тъй като рецептата изискваше 1 чаша масло, 2 чаши захар, 3 чаши брашно, 4 яйца, също така 1 чаша мляко и 1 лъжица с газирана напитка. Дори думата кекс звучи като миниатюрен празник. Те са познати от други фрази, които ни карат да съберем ръцете си в радост! Например: Приказни торти Пати торти Торти в чаши Сигурно някой е искал да изненада любимия човек със сладко еднократно почерпка, когато е изобретил кексчето. Една от първите рецепти за кекс може да бъде проследена до 1796 г. Обозначение на рецепта за торта, която трябва да се пече в малки чаши, е написана в American Cookery (от Амелия Симънс). Може би ги е правила за своите деца или внуци? Най-ранната известна документация за термина кекс се появява през 1828 г. в Седемдесет и пет разписки за сладкиши. Готварската книга беше на Елиза Лесли. Може би просто й харесваха отделни порции. Пекарите първоначално са пекли кексчета в тежки керамични чаши. Днес някои пекари все още използват отделни малки чаши за кафе, по-големи чаени чаши или други малки непромокаеми съдове от керамичен съд за печене на своите кексчета. Те правят красива презентация за тези миниатюрни торти. Днес кексчетата са арт форма. Пекарите създават сложни декорации използвайки различни съставки. Независимо дали са в центъра на сватбени, рождени или юбилейни поводи, задоволяват тези лакумства всички. Цветни и забавни, тези еднократни удоволствия предлагат приятна опция при планирането на всяко тържество. Тортата за една порция го прави удобен за сервиране и споделяне. Днес има разнообразие от рецепти и също толкова вкусове, от които да избирате. Как да празнуваме Направете лимонени кексчета и ги занесете на работа. Или на училище. Или където и да отидете. Перфектният лимонов кекс трябва да бъде не прекалено сладък и не прекалено тръпчив. Снимка Pixabay
6 декември 1850 г. – Хелмхолц демонстрира офталмоскопа
6 декември 1850 г. Германският физик Херман фон Хелмхолц, който посвещава по-голямата част от кариерата си на изучаване на човешкото око и физиологията на сетивата и възприемането, демонстрира пред Берлинското общество на лекарите своя офталмоскоп – инструмент, с който може да се преглежда вътрешността на човешкото око. Изобретението му революционализира офталмологията. Макар и Хелмхолц да не е първият човек, който създава офталмоскоп, нито пък първият, който преглежда вътрешността на окото, неговото устройство е първото, което намира практично приложение. С помощта на офталмоскопа лекарите могат да проучат по-подробно лещата на окото, ретината и оптичния нерв. Това е незаменим инструмент при диагностиката на заболявания като глаукома и се използва при проверка за диабетна ретинопатия – състояние при диабетиците, което може да доведе до слепота (в случай, че се диагностицира в ранен етап, може да бъде излекувано с лазерна хирургия). При първия преглед с офталмоскоп Хелмхолц разположил светлинен източник (свещ) зад гърба на пациент, седящ в тъмна стая. След това с помощта на първото офталмоскопско устройство Хелмхолтц уловил тази светлина и я насочил към окото на пациента и просветлил вътрешността на окото през зеницата. Няколко години по-късно Андреас Анагностакис направил ръчен офталмоскоп, като използвал събирателно огледало с дупка в средата, през която гледал. След 1915 г. към устройството на офталмоскопоа се добавя електрическо осветление и подобрена увеличителна система, които залягат в основата на метода директна офталмоскопия. Източник Обекти Снимка: Shutterstock
Започва месецът на мечтите, равносметките, прошките и очакванията – ДЕКЕМВРИ!
Започва месецът на мечтите, равносметките,прошките и очакванията – ДЕКЕМВРИ!Обичам този месец, защото ми е сгушено, уютно и щастливо..Обожавам аромата на тези невероятни празници – комбинация от борови иглички, портокали, сладки с мед и орехи, чай с канелен привкус и щипка смразяващ студ…Зимни плодове в панерите…Мирише на топло…На нежно..На хубавоНа вратата хлопа усещане за щастие..Съзнанието се изпълва с доброта и нежност…Все прекрасни неща, които предстоят,които ще бъдат изживени,ще оставят отпечатък в сърцата ни на добро и много любов..Обожавам да предвкусвам магията на Коледа..да мирише на Коледа..Усеща се онази бяла блага тишина, която превръща всяка къща в един истински дом..Когато се прибираш при мама и тате и..усещащ аромата на детството..Обичам да „отпивам” от любовта на близките си и имам необходимост да я докосвам отново, отново..Обичам онази тръпка в очакване на Новата година, която винаги пълни сърцата ни с нови надежди, а аз пораствам с още една година:)Обичам този месец, когато усмивките са повече, когато червеното вино, пукането на дървата в камината, уютът на лицата на хората, които ни обичат ни правят щастливи и значими..Обичам декември..знам, че и Вие се чувствате като мен..Имайте най – вълшебният Декември!Изпълнете го с много красиви спомени, които да ви карат да се усмихвате, когато след месец го изпратим! Източник Facebook Снимка Pixabay