Избухването на пандемията COVID-19 засегна целия свят. Във всяка страна има хиляди заразени хора и стотици смъртни случаи. Всяка седмица властите измислят нови правила и мерки, за да намалят разпространението на болестта, но не във всички страни това дава плодове. Лекарите бият тревога, призовавайки хората да ограничат контактите си и да останат вкъщи, за да избегнат инфекция. Историците, от друга страна, се заеха с това, което обичаха – ровене в миналото. Те забелязаха странен модел: на всеки 20-та година на века има епидемия от фатално заболяване.
Сега ще се проследи години, които завършват на 20:
1320 г. се превръща в символ на най-голямото огнище на чумата, наречена Черната смърт. Пандемията започва в Източен Китай и постепенно достига Индия, а след това се разпространява в Европа чрез търговци и търговци. Продължава почти 30 години, а основният връх пада през 1345-1355 г., когато половината от населението в Европа умира. Общо около 70 милиона души умират по целия свят, което по това време е една четвърт от световното население.
1420 г. е описана в руските хроники като период на мор. По това време в Русия бушуват две форми на чума: бубонна и пневмонична. Сред най-засегнатите градове бяха Псков, Галич, Велики Новгород, Кострома. Ситуацията се влоши от глада – поради високата смъртност нямаше кой да извади хляб от нивите.
Източник: www.travelask.ru
1520 г. се счита за времето на едра шарка. Учените предполагат, че тя е от азиатски страни, а първите случаи възприемат шарка от камили. Вирусът бързо достигна Европа и за 100 години почти всеки жител е имал време да се разболее от това заболяване. В същото време европейците колонизираха Америка и донесената със себе си инфекция коси цели индийски селища и унищожава племена.
1620 г. е отбелязан в историята като огнище на чума в Северна Африка. Това заболяване все още се среща периодично в света. Това важи особено за страни с ниски нива на санитария. Но тази година Алжир беше особено тежко засегната със загуба от 30-50 000 жители.
1720 г. е „белязана“ от пристигането на бубонната чума по европейските земи. Тя получи прякора „Марсилия“, тъй като първите случаи на болестта бяха регистрирани в град Марсилия. Чумата отне живота на близо 100 000 французи.
1820 г. става спътник на холера. Тази тежка заразна болест започна в Индия, но бързо се разпространи по целия свят, обхващайки огромен брой азиатски, африкански и европейски страни. Пандемията отне живота на хиляди хора в продължение на седем години, тъй като инфекцията започна да намалява.
1920 г. е известна като времето на „испанския грип“. Този грип се счита за най-разрушителният в историята на човечеството. През двете години от съществуването му около 500 милиона души са заразени с него, около 100 милиона от които са починали, неспособни да се справят с болестта.
Източник: www.travelask.ru
