
Храмовете „Св. Александър Невски“ са едни от най-внушителните примери на православната архитектура от края на XIX и началото на XX век.
И двата са издигнати като паметници на признателност и военна слава, вдъхновени от нововизантийския стил и носещи името на руския светец и княз Александър Невски.
Макар софийската катедрала да е оцеляла и до днес и да е символ на българската духовност и независимост, „брата“ близнак е разрушен през 1897 г., заради съветските власти през 30-те години на XX век.
Тяхната история отразява не само религиозната традиция, но и сложните политически съдби на народите от региона.
Храмът „Св. Александър Невски“ в Тифлис от 1897 г. е великолепен пример за руската неовизантийска архитектура, силно свързан със софийския му двойник. За жалост, съдбата му е трагична – разрушен в името на политически интереси, той остава в миналото. Софийската катедрала днес не просто служи като храм, но и носи живото наследство на тази имперска традиция.
Исторически контекст
Под името „Военен катедрален храм „Св. Александър Невски“ в Тифлис, този внушителен неовизантийски храм е издигнат в два етапа – първо през 1871–1872 г., след което строителството продължава през 1889–1897 г. и окончателно е осветен на 21 май 1897 .
Архитектура и влияние
Архитект: руският зограф и архитект Дейвид Грим (David Grimm) адаптира кръстокуполна композиция, взаимствана от Роман Кузмин, но я кулминира във вертикален, монументален облик на катедралата
Размери и стил: купол със диаметър ~13 м и обща височина 40 м, което прави храма най-големия на Кавказ; архитектурата е стандарт за ново‑византийския стил преди завършването му.
Интериор: стенописите са базирани на московския „Христос Спасител“ и киевската „Св. Владимир“, с икони по образци на Брюни и Васнецов


На снимките виждате редки исторически снимки и пощенски картички на катедралата „Св. Александър Невски“ в Тифлис (дн. Тбилиси), построена през 1897 г.
🕍 Какво се знае за Храма в България
Малко иннтересна информация за Софийския храм:
Най-големият православен храм в България и един от най-големите на Балканите; символ на българската независимост и връзка с православната култура.
Под храма се намира крипта, превърната в музей на българските икони — част от Националната художествена галерия, с най-голямата колекция на православни икони в Европа
Изпълнението събира екип от български, руски, австро-унгарски и европейски творци — включително Петко Момчилов, Йордан Миланов, Иван Мрквичка, Антон Митов и много други.
Материали на световно ниво: лампи от Мюнхен, метални елементи от Берлин, врати от Виена, мозайки от Венеция
Разрушаването и последици
През 1930 г. храмът е разрушен от съветската власт (под ръководството на Берия), за да се построи Домът на правителството на Грузинската Съветска Република – днес парламентът на Грузия.
До днес не съществуват основи или руини – архитектурното богатство живее единствено в архиви, снимки и пощенски картички.
Сравнение със Софийския храм
Характеристика | София | Тифлис |
---|---|---|
Период на строеж | 1882–1912 | 1871–1897 |
Стил | Неовизантийски, петкорабен, пет купола | Кръстокуполен, централен купол |
Куполова височина | ~46 м (с кръст) | ~40 м |
Архитект | Александър Померанцев | Дейвид Грим |
Съдба | Оцелял, действащ | Разрушен през 1930 г. |
Значение и архитектурна връзка
Храмът в Тифлис е истински архитектурен брат на софийския – създаден почти едновременно, по аналогичен стил, мащаби и символика.
За съжаление, докато софийският обитава живата памет на българите, тбилиският е останал само в носталгията на старите снимки.
За допълнително изследване
Оригинални снимки и пощенски картички (като показаните по-горе) – достъпни онлайн чрез Wikimedia Commons и исторически архиви en.wikipedia.orgen.wikipedia.org+1.


На снимките виждате редки исторически снимки и пощенски картички на катедралата „Св. Александър Невски“ в Тифлис (дн. Тбилиси), построена през 1897 г.


На снимките виждате катедралата „Св. Александър Невски“ в България
Двата храма са изявления на архитектурна амбиция, религиозна вяра и политическа символика през края на 19-ти век.
Катедралата в Тифлис е била равностоен архитектурен събрат на софийския храм, но съдбата ѝ е трагична — унищожена от режима.
Софийската катедрала обаче продължава да бъде жива, величествена и духовно обител на православието и българската национална историческа памет.