Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци – цветни листчета от самите себе си, покрити с капчици роса.
Само Кактусът се чудил какво да направи. „Та Розата е толкова прекрасна! – мислил си той. – А аз съм толкова грозен с тези мои бодли. Не, не е за мен рождения ѝ ден.“
Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш усещала тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рождения ѝ ден. За нея приятелството е по-ценно от всичко друго. Кактусът така се зарадвал на поканата!
– Непременно ще бъде там – казал той на пеперудата.
Рожденият ден на Розата дошъл. Докато приемала подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
– Желая ти от сърце всичко най-хубаво! – казал той. – Но ти си толкова нежна и деликатна, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря. Ето, заповядай! – и той ѝ поднесъл одежда от бодли.
– Благодаря ти, скъпи приятелю! – отвърнала Розата. – Наистина много имах нужда от такава дреха. Но ти си прекалено скромен… Не ми каза, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
Тогава Розата му подала ароматна бяла пъпка. Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти веднъж в годината – на рождения си ден.
От Интернет
