В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например : „- Ооо, пътят е толкова труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!…“ Или пък: „- Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!…“ И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно… Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи: – Толкова е трудно! Никой няма да успее!!! И все повече жабчета се уморявали и се отказвали. …
Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре… „- Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ!“ На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха!
Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха? Оказало се, че… Победителят бил ГЛУХ!!!
