Рецептата днес е: Лесна Содена Питка За Бъдни Вечер от Преслав Пенев! Няколко трика! Продукти: 500 гр брашно + 100 гр за месене 330 мл газирана вода 40 мл олио + 10 мл за намазване 1 ч.л. сода бикарбонат 1 с.л. бакпулвер 1 ч.л. или 3 гр сол 1 ч.л. или 3 гр захар 1 с.л. ябълков оцет Рецептата ще намерите тук: Абонирай се, за нашия седмичен бюлетин.
На 14 януари ежегодно се празнува Васильовден или Банго Васил. В България се празнува от всички роми и буквално означава „Куцият Васил“. Честванията му продължават три дни. Тези дни се свързват с ромски легенди. Според първата легенда Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола и спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си циганин. Традиционно ромският празник се празнува три дни – от 13-и до 15-и януари. 14-и януари обаче е най-важният ден, тогава от най-голямо значение е първият гост в къщата. Вечерта на 13-ти срещу 14-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.
Наближават едни от най-обичаните и почитани празници. Бъдни вечер празник, посветен на семейството, дома, на починалите ни роднини. На този ден цялото семейство се включва в подготовката на празничната вечеря. Месят се обредни хлябове с паричка, правят се кравайчета за Коледарите. Това е вечеря, която трябва според поверието да бъде само от постни ястия – 7, 9 или 12 на брой. На масата трябва да има питка, постни сърми с боб, пълнени чушки с ориз или боб, сушени плодове, орехи, мед, чесън. На този ден свършва Рождественския пост. На вечеря най-възрастния в семейството разчупва питката, като казва: „Ела, Боже, да вечеряме“. Този залък се оставя за света Богородица пред иконата и. Ако парата е в този къс от питката, то за дома годината ще е много успешна. Трябва да се опитат всички гозби, за да има късмет през годината. Не трябва да се става и от масата по време на вечерята. А трапезата се оставя до сутринта без да се вдига, за да дойдат покойниците да вечерят, а късмета да спохожда семейството. В нощта на Бъдни вечер се гадае за времето през следващата година дали ще е плодородна. Вярва се, че добрите, праведни хора могат да видят светлината от небето, което се отваря и тогава ако си пожелаят каквото си намислят, то ще се сбъдне.
На 24 декември отбелязваме един от най-големите християнски празници – Бъдни вечер. Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на Христовото рождение. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко – „Мали Божич“ и „Крачун“. На трапезата Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Празничната маса включва обреден хляб, наречен „Боговица“ или „вечерник“. Той е замесен с „мълчана вода“ от момата или от млада булка, а брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Всички задължителни ястия на Бъдни вечер Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. Вярва се, че с тази пепел се лекуват заболявания. Днес приключват и четиридесетдневните коледни пости. Освен Бъдни вечер, днес празнуваме и имен ден, тъй като почитаме и паметта на света преподобномъченица Евгения Имен ден празнуват, носещите имената Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин. Източник Vesti Абонирай се, за нашия седмичен бюлетин.
