Етикет: 2 февруари

Според инициативата на Американската фондация на хора с ревматоидни заболявания, 2 февруари е обявен като ден за по-голяма информираност за заболяването ревматоиден артрит (РА) – най-разпространеното ревматоидно заболяване. Това е ден, когато хората с РА и техните организации се опитват да насърчават информираността и образованието за същността и последиците от РА. Ревматоидният артрит (РА) е прогресиращо заболяване, което причинява хронично възпаление на ставите. Най-общо той засяга по-малките стави на тялото, като тези на пръстите, палците, китките, краката и глезените; системният характер на заболяването обаче означава, че то може да засегне цялото тяло, включително вътрешните органи и съдовата система. Ревматоидният артрит е една от групите заболявания, класифицирани като автоимунни заболявания, при които тялото погрешно атакува собствената си имунна система. При РА възпалителните процеси се насочват към тъканта, обграждаща всяка става, известна като синовия. Това води до подуване и разрушаване на хрущяла и костите покрити със синовиална мембрана стави. Кой може да бъде засегнат? Изчислено е, че пет милиона души страдат от РА по целия свят, както и 0.3% до 1% от населението в индустриализираните страни. Разпространението не е равно между различните полове, тъй като при жените има три пъти по-голяма вероятност да развият това състояние от мъжете. Въпреки че ревматоидният артрит може да засегне хора от всички възрасти, обикновено болестта се проявява между 35 и 55 годишна възраст. От какво се причинява? Лекарите все още не могат да определят с точност причината за РА. Смята се, че генетичните, екологични и хормонални фактори играят роля за появата му. Ревматоидният артрит не се предава непременно от поколение на поколение. При хората със специфични генетични маркери съществува по-голям риск да развият ревматоиден артрит, но гените, които предразполагат към РА, не винаги водят до развитие на болестта. Много учени смятат, че някои екологични фактори предизвикват развитието на РА при податливи организми. Смята се, че факторите, които карат имунната система да атакува здравата ставна течност, са бактерии и/или вируси. Симптоми и свързани заболявания Симптомите на РА се появяват и отминават, а силата им е различна при всеки пациент. Главните симптоми са: скованост на ставите; болки в ставите подуване; зачервяване и затопляне в засегнатата в област; намалена подвижност; поява на възли или бучки под кожата; деформиране на ставите. Пациентите често усещат симетрични симптоми, при което всеки симптом от едната половина на тялото се отразява на същите стави от другата половина. Тези симптоми често водят до трайно увреждане на ставите и костите. С появата на това увреждане пациентите могат да усетят, че движенията им стават по-ограничени, което може да доведе до затруднение дори и с най-леките ежедневни задачи като ресане на косата, завъртане на топката на вратата или разходка. При по-тежките случаи РА може в последствие да доведе до инвалидност, а като се има предвид средната възраст на пациенти с ревматоиден артрит, стойността на неработоспособността, свързана с него, обикновено представлява по-голямо бреме за обществото от разходите за лечение на РА. При пациентите с ревматоиден артрит съществува и по-голяма опасност да развият други заболявания, по-специално сърдечни болести, удар, инфекции, проблеми с белите дробове и остеопороза. Не е ясна причината за това, но липсата на упражнения и движение са рискови фактори за развитието на много от тези състояния. Източник ucb.bg

Какво е влажна зона?Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според даденото от конвенцията определение, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”. Какво е Конвенцията за влажните зони?Конвенцията за влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. Пълното име на споразумението е Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици и отразява първоначалния акцент на конвенцията върху опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие конвенцията разширява своя обхват, за да обхване всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. По този начин се съчетава опазването на изключително богатото биологично разнообразие на влажните зони с използването на екосистемите като основен източник на ресурси за местните хора. Конвенцията влиза в сила през 1975 г. и към настоящия момент има над 140 страни-членки. Като световен ден на влажните зони е избран 2-ри февруари. Защо трябва да опазваме влажните зони?Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове. Влажните зони поддържат висока концентрация на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм.Влажните зони са приоритетни за опазване поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води. Рамсарската конвенция в България.През 2006 г. се навършиха 30 години от влизането в сила на Рамсарската конвенция за България. Към момента в списъка на влажните зони с международно значение България е представена с 10 влажни зони с обща площ близо 20 306 ха:Езеро „Сребърна” – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха.Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 хаШабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 хаКомплекс „Беленски острови” – – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 896 хаПоморийско езеро – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 хаАтанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 хаЕзеро „Вая” – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2 900 хаМестността „Пода” – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 хаКомплекс „Ропотамо” – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 хаОстров „Ибиша” – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове могат да се посочат къдроглавият пеликан – емблематична птица за езерото Сребърна, малкият корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, някои бракични езера и крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади. Кой отговаря за опазването и управлението на влажните зони в България?Политиката за опазването и устойчивото използване на влажните зони се разработва от Министерство на околната среда и водите, което отговаря за прилагането на разпоредбите на Рамсарската конвенция в България. Дирекция „Национална служба за защита на природата” към министерството е национален координатор за Конвенцията за влажните зони. Петнадесетте регионални инспекции по околна среда и водите (РИОСВ) на министерството изпълняват контролни функции по прилагане на разработените политики.Източник: Министерство на околната среда и водите