2-февруари Световен ден на влажните зони

Какво е влажна зона?
Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според даденото от конвенцията определение, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.

Какво е Конвенцията за влажните зони?
Конвенцията за влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. Пълното име на споразумението е Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици и отразява първоначалния акцент на конвенцията върху опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие конвенцията разширява своя обхват, за да обхване всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. По този начин се съчетава опазването на изключително богатото биологично разнообразие на влажните зони с използването на екосистемите като основен източник на ресурси за местните хора. Конвенцията влиза в сила през 1975 г. и към настоящия момент има над 140 страни-членки. Като световен ден на влажните зони е избран 2-ри февруари.

Защо трябва да опазваме влажните зони?
Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове. Влажните зони поддържат висока концентрация на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм.
Влажните зони са приоритетни за опазване поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води.

quads id=6]

Рамсарската конвенция в България.
През 2006 г. се навършиха 30 години от влизането в сила на Рамсарската конвенция за България. Към момента в списъка на влажните зони с международно значение България е представена с 10 влажни зони с обща площ близо 20 306 ха:
Езеро „Сребърна” – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха.
Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
Комплекс „Беленски острови” – – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 896 ха
Поморийско езеро – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
Езеро „Вая” – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2 900 ха
Местността „Пода” – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
Комплекс „Ропотамо” – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
Остров „Ибиша” – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха

Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове могат да се посочат къдроглавият пеликан – емблематична птица за езерото Сребърна, малкият корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, някои бракични езера и крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади.

Кой отговаря за опазването и управлението на влажните зони в България?
Политиката за опазването и устойчивото използване на влажните зони се разработва от Министерство на околната среда и водите, което отговаря за прилагането на разпоредбите на Рамсарската конвенция в България. Дирекция „Национална служба за защита на природата” към министерството е национален координатор за Конвенцията за влажните зони. Петнадесетте регионални инспекции по околна среда и водите (РИОСВ) на министерството изпълняват контролни функции по прилагане на разработените политики.

Източник: Министерство на околната среда и водите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *