III. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА

Този Принцип олицетворява истината, че „всичко е в движение“, „всичко вибрира“, „нищо не е в покой“ – факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяснява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти – колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой – точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. „Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата“, казва един от старите автори.

Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание или всяка воля са придружени от вибрации с различна честота и така намират проявление на своята сила и на съдържанието си. По същия начин върху мен въздейства всичко, което възприемам или си представям.

За човек, който сутрин отива на работа в града и вечер се връща у дома се казва, че се движи като „махало“. И той „вибрира“ с честота от типа „ един път на ден“. Това е неговата собствена честота.

Едновременно обаче сърцето му бие с вибрация от седемдесет удара в минута. Неговото съзнание има различна вибрация от тази на мислите и чувствата му. Те пък от своя страна имат съвсем различна вибрация от тази на атомите, от които е съставен организмът му. Следователно не става въпрос само за една съответна вибрация, а всичко се движи едновременно с множество различни вибрации, които от своя страна образуват едно индивидуално и неповторимо цяло.

Няма нещо, което да не вибрира, и няма нещо, което да трепти само с една вибрация. Всичко оказва влияние и е подложено на влияние. Няма нещо, което да не оказва влияние. Следователно всяка вибрация е едновременно и причина, и следствие от предишна причина. На всяка вибрация отговаря един тон, един цвят, една форма и т.н. Така в този свят не може да има пълен покой, тъй като всичко вибрира, движи се – живее!

Това, което вибрира, ученият наричат енергия, метафизикът дух, а вярващият Бог. Независимо какво име ще дадем на тази действителност, тя съществува и нейната честота на вибриране определя формата на проявлението, което в крайна сметка е израз на Едната сила.

За да осъзнаем формите на проявление на различните вибрации, нека си представим колело, което съвсем бавно се върти около своята ос. Виждаме движението, но нищо не се чува. Ето че скоростта на въртене около оста нараства и чуваме глухо бучене. С покачването на скоростта долавяме все по –високи тонове, докато най-сетне не чуваме никакъв звук. Скоростта продължава да се покачва и регистрираме непрекъснато засилваща се горещина. При постоянно нарастваща скорост различаваме тъмно червен цвят, който изсветлява, преминава в оранжев, после в жълт, в зелен, син, лилав и най-накрая виолетов. Скоростта продължава да се покачва, виолетовото се разлага, невидими лъчи се излъчват от обекта. При непрекъснато покачващата се скорост се излъчват електричество и магнетизъм и най-накрая молекулите се разпадат и се превръщат в първични атоми. След това атомите също се разпадат на различните си съставни частици и най-сетне и частиците се разпадат на субстанция, състояща се от фина материя.

Ако продължаваме да повишаваме честотата – първоначалния материален обект отдавна се е разпаднал – вибрацията продължава да нараства, докато отново навлезе в Абсолюта, последната действителност, стояща зад цялото битие. В БОГА.

Текст Рейки, Таро, Езотерика, Окултизъм