IV. ПРИНЦИП НА ХЕРМЕС – ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

Този Принцип е олицетворение на истината, че „всичко е двойствено“, „всяко нещо притежава два полюса“, „всяко нещо има своя противоположност“, като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: „тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен“; „противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен“; „двойката противоположности могат да бъдат помирени“; „противоположностите се привличат“; „всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент“; „всички истини не са нищо друго освен полуистини“; „всяка истина е половин неистина“; „съществуват две страни за всяко нещо“ и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези „противоположности“ са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и „противоположни“, в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва „топлината“ и къде започва „студът“! Не съществува такова нещо, като „абсолютна топлина“ или „абсолютен студ“ -двата термина „топлина“ и „студ“ просто показват различни степени на едно и също нещо и това „едно и също нещо“, което се проявява като „топлина“ и „студ“, представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така „топлина“ и „студ“ са просто „двата полюса“ на това, което наричаме „Топлина“ – и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със „светлината и мрака“, които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва „тъмнината“ и започва „светлината“? Каква е разликата между „голямо и малко“? Между „твърдо и меко“? Между „черно и бяло“? Между „остро и тъпо“? Между „шумно и тихо“? Между „високо и ниско“? Между „положително и отрицателно“? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример – този за „любовта и омразата“, две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като „харесвам“ или „не харесвам“, които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали „харесваме“, „не харесваме“, или „нито едно от двете“. И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) – възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. „Добро“ и „Зло“ са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, „Изкуството на поляризацията“ се превръща в етап от „Менталната алхимия“, известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.

Текст Рейки, Таро, Езотерика, Окултизъм