Руколата (Eruca sativa) е многогодишно непретенциозно тревисто растение, дори плевел, превърнала се е в символ на изискан вкус, расте по поляните на Европа, Мала Азия и Северна Африка.
Руколата не е култивирано глухарче, дори не са от едно семейство. Най-близкият роднина на руколата е синапът. които е известен в кулинарията, от който се приготвя горчица.
Диворастящата рукола е известна още от древността, а култивираната се отглежда едва от 20 години.
Вкусът и е комбинация от ядков аромат с пикантни нотки и силна свежест, което я прави добавка за ястия от италианската кухня, салати, пасти и други.
Какви са хранителните качества?
Невзрачните зелени листенца на руколата съдържа малко калории – 26 на 100 г. Много е полезна за здравето, богата е на витамини антиоксиданти А, С, и К, фолиева киселина и витамин В1, помага за справяне със стреса.
В руколата се съдържа пантотенова киселина, която подобрява обмяната на веществата. От минералите са калият, които подпомага работата на сърцето и желязото, чрез които се преодолява пролетната умора. Тук се съдържа мастни киселини Омега-3, която е обичайна да е в семената и ядките, но не й в листните зеленчуци. Важни са за всяка клетка в организма ни, а когато има недостиг започва да се развиват различни възпалителни заболявания.
Недостатъкът на руколата
Руколата е често внос от Холандия или от други европейски страни, цената и е относително висока.
Лесно може да се отлежда в градината или на терасата, засажда се на открито от април до септември, нуждае се от слънце и редовно да се полива. Семената покълват на 4-тия-5-тия ден, а след само месец може да очаквате реколта.
Снимка: Thinkstock
