На 25 септември се отбелязва Световния ден на фармацевта. На този ден по света отбелязват празника над 4 милиона фармацевти. Световния ден на фармацевта е по инициатива на Международната федерация на фармацевтите (FIP), която е учредена на тази дата през 1912 г. Българските магистър-фармацевти празнуват Световния ден за 12-а поредна година Честит празник! Снимка Интернет
Празнуваме Националния ден на готвенето на 25 септември. Лесно е да попаднем в рутината на постоянно поръчване на храна за вкъщи, загряване на замразени ястия или дори уреждане на лека вечеря с ябълки и сирене. снимка Национален ден на готвенето Но този ден ни предоставя възможността да отдадем почит на изкуството на готвенето и вкусните ястия, които можем да приготвим с нашите собствени умения. Готвенето не само ни позволява да създадем вкусни и здравословни ястия, но и събира семействата и приятели около масата. Така че, на Националния ден на готвенето, защо да не се вдъхновим да създадем нещо вкусно и особено в кухнята? Можем да експериментираме с нови рецепти, да споделим кулинарни истории и да се насладим на аромата и вкуса на храната, която сами приготвим. Това е денят, в който да си припомним радостта от готвенето и да се насладим на вкусните резултати, които можем да постигнем в нашата собствена кухня. Нека се забавляваме, да споделяме храни и моменти с близките си и да създадем вкусни спомени. Снимка pixabay.com
Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич. Честването е комплексна проява за преосмисляне на ценностите от историческото минало на града от позициите на днешните реалности. Източник и снимка www.dobrich.org
Ананасът е екзотичен, вкусен, ароматен и освежаващ плод. Може да се консумира както на вкусни парчета, така и на сок. Ананасът е обикновено овален или сферичен с форма на голямо сърце. Кожата му е груба, с шипове и бодли, а цветът на плода може да варира от зелено до златисто и дори до червен АНАНАСЪТ Е ПЛОДА НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО. Богат на витамин C: Сокът от ананас е източник на витамин C, който подпомага имунната система и е важен за борбата със свободните радикали в организма. Този антиоксидант помага и за здравата кожа и поддържането на колагена. Подобрява храносмилането: Ананасът съдържа ензима бромелаин, която подпомага разграждането на белтъчините и подобрява храносмилането. Този ензим може да помогне и при усвояването на други хранителни вещества. Антиинфламаторно действие: Бромелаинът в ананасите е известен със своите антиинфламаторни свойства. Пиенето на сок от ананас може да помогне при облекчаването на възпалителни състояния, като артрит и възпалено гърло. снимка 7 причини ЗАЩО да пием сок от ананас АНАНАСЪТ Е ТРОПИЧЕСКИ ПЛОД 4. Подпомага детоксикацията: Фибрите и антиоксидантите в ананасите помагат при детоксикацията на организма и изчистването от токсини и ненужни вещества. 5. Подобрява хидратацията: Сокът от ананас е богат на вода, което го прави отличен източник за хидратация. Този плодов сок е особено полезен през горещите летни месеци. 6. Подкрепя сърдечното здраве: Ананасът съдържа калий, който помага в регулирането на кръвното налягане и сърдечната дейност. Редовната консумация на сок от ананас може да намали риска от сърдечни заболявания. 7.Подобрява пищния апетит: Ананасът има приятен вкус и аромат, които могат да подобрят апетита. Сокът от ананас е вкусен и освежаващ напитка, която може да бъде консумирана самостоятелно или смесена с други сокове. Независимо от начина, по който го консумирате, този напитка предоставя множество ползи за здравето и може да бъде част от здравословния ви режим на хранене.
Мечтите са съкровена част от нас и нашата душа. Те красят ежедневието ни, дават ни крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да знаем, че цената, която трябва да се плати, невинаги е малка. И е необходимо да се откажем от нещо, да прибавим зрънце вяра в нас самите, и не на последно място, желанието да идва от дълбините на сърцето ни. Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания. Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката. Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни. Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води. Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите. Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати. Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление. Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес. Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията. Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания. На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“ Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях. Източник Gnezdoto.net
