Месец: ноември 2024

На 21 ноември църквата чества празника Въведение Богородично – Деня на християнското семейство и младеж. Въведение Богородично е един от големите вселенски празници. Според Светото писание на този ден родителите на 3-годишната Мария я завели в Йерусалимския храм и отдали в служение Богу. Йоаким, Ана и малката им дъщеря били съпътствани по пътя от своите роднини и приятели – млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след тях родителите, водещи Девата до Йерусалимския храм. Църквата е приела празника и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. ThinkStock/Getty Images В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови домакините. Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото – сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата. Източник DarikNews

Във възможно най-щастливото време на годината, Коледа, хората по целия свят се подготвят за празничния сезон, който обикновено е свързан с обилна храна и веселие. А за мнозина обаче Коледните пости представляват важна част от тази традиция, започващи всяка година – от 15 ноември до Бъдни вечер – 24 декември. Традиции на Коледните пости: Коледните пости имат дълга история и се коренят в религиозни и културни практики. За християните, постът представлява време за самоочистване и приготвяне за раждането на Исус Христос. Византийската традиция, която превърна Коледния пост в 40-дневен период преди Коледа, включва отказване от животинска храна и продукти от животински произход. В последните дни от поста, обаче, хората се наслаждават на богати и вкусни ястия, за да отпразнуват дългоочаквания празник. Значение на Коледните пости: Отказването от определени видове храна и практикуването на самоограничение през Коледния пост има за цел не само физическо, но и духовно подготвяне. Хората се отказват от излишества и се фокусират върху по-висшия смисъл на празничния сезон. Заедно с това постът служи и като израз на солидарност с по-бедните и нуждаещи се, като често се правят дарения за благотворителност. Здравословни подходи към Коледните пости: В днешно време все повече хора избират по-здравословен подход към Коледните пости. Вместо просто отказване от определени храни, те избират да включат в диетата си по-много зърнени храни, плодове, зеленчуци и бобови. Този подход не само помага за поддържане на здравословно тяло, но и предоставя възможност за експериментиране с нови вкусове и рецепти. Важно е да се отбележи, че Коледните пости се приемат в различни форми в зависимост от религиозните и културни традиции. Независимо от формата, те предоставят възможност за рефлексия, самообновление и по-здравословен начин на живот. С Коледните пости хората се връщат към основите на празничната традиция и съчетават това с модерния подход към храната. Какво трябва да изключим по време на Коледните пости? От 15 ноември до Коледа човек трябва да изключи всякакви животински храни от своето меню. В този период може да се консумират различни видове ядки, семена, плодове, зеленчуци, бобови храни и други. Постите могат да ни помогнат да организираме нашият режим и здравословно хранене, дори и да не сме религиозни. По време на Коледните пости има дни със строги пости, когато е позволено само растителна храна и олио (за предпочитане зехтин). През останалото време е разрешено вино, риба и морски продукти с изключение на сряда и петък, когато пак се спазва строг пост. Млечните продукти не са разрешени, а рибата и морските продукти се консумират в някои от дните. Снимка: Коледни пости Строго забранен е алкохолът, но  изключение прави само червеното вино, което е символ на Христовата кръв. То може да се консумира в умерено количества, с изключение на сряда и петък. Препоръчително е два дни да се приготвят зеленчуци на пара. Те могат да бъдат основното ястие. В менюто може да се включат зеленчукови супи. Ето и постите по дати: 15-22 ноември – спазва се строг пост 23 ноември – 19 декември – позволено е вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост. 20-24 декември – отново спазваме строг пост. В последната нощ отбелязваме Бъдни вечер. 25 декември – вече може да се блажи – т.е хапва месо и млечни продукти Важно: От постите са освободени малки деца, бременни, болни и стари хора. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Снимка: Коледни пости iStock/ Guliver

На 13 ноември светът отбелязва  Международния ден на незрящитe. 13 ноември е обявен за Международен ден на слепите хора от ООН през 1946 г. Това е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи. Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г. Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. Източник DarikNews

Световният ден на добротата е международен празник, създаден през 1998 г., за да насърчава добротата по целия свят и се отбелязва ежегодно на 13 ноември като част от Световното движение за доброта. Той се отбелязва в много страни, включително Съединените щати, Канада, Япония, Австралия и Световният ден на добротата на ОАЕ ни дава възможността да разсъждаваме върху един от най-важните и обединяващи човешки принципи. Световният ден на добротата е въведен за първи път като ден за отбелязване от Световното движение за доброта. През 2019 г. организацията е регистрирана като официална неправителствена организация съгласно швейцарското законодателство, но историята на групата се простира до конвенция, базирана в Токио през 1997 г. Множество институции и асоциации, базирани в страни, включително Австралия, Тайланд, Съединените щати, и Обединеното кралство бяха събрани на тази конференция заради тяхната отдаденост да подкрепят добротата в обществото. Първоначалната конфигурация на Световното движение за доброта ще се формира в резултат на това събитие, с писмената декларация за тяхното създаване, в която се посочва тяхното „ангажимент да се обединим, за да изградим по-мил и по-състрадателен свят“. През 1998 г., в преследване на тази цел, те ще улеснят откриването на първия Световен ден на добротата. снимка Google