Едно котенце…Мъничко…
Слепичко…Ранено…
Плачеше отвън пред къщи
току що родено…
Аз го грабнах… Без да
мисля… И го кръстих Лъки…
Все пак оживя горкото…
Бяха страшни мъки.
Лъки… Сляпото момиче…
Ходеше из двора…
И изпитваше… Защо ли?..
Страшен страх от хора…
И се гушваше… Абсурдно..
В кучето ни старо…
А пък той…Типично куче…
И се казва Шаро…
И така … Първоначално
Шаро бе гипсиран…
Ни да мръдне,
ни да лайне… Стоп!
Парализиран…
Знам ли аз какво му
беше…Тъпо и противно…
Но търпеше ли търпеше…
Жално… Инстинктивно…
Ала Лъки поизрасна…
Беличко… Красиво…
И по всичко си личеше…
Ще остане живо…
Тъкмо Шаро се предаде,
гадни котараци
почнаха да обикалят с
котешки мераци.
Тъй ли! Шаро ги разгони…
От любов и ревност…
Куче с котка уж враждуват
от дълбока древност…
Уж не се понасят никак…
Уж до кръв се мразят…
Ама ха де…Шаро с Лъки
май, че ще загазят…
В крайна сметка всеки
носи своята порода.
Няма начин да излъжат
майката природа.
И не щеш ли, че се случи…
Лъки със коремче…
И роди… Две чернобели…
В двора… За кадемче…
Таткото съсед… И черен…
Работата ясна…
Но от страх… От тук
нататък даже не се
вясна…
Шаро виеше… Прибра се в
своята колиба…
Сякаш със камшик
жестоко някой го нашиба…
Но най-странно… Лъки
беше някак раздвоена…
Котенцата ѝ умряха…
Няма два-три дена…
Тя не си поплака даже…
Кротко си мълчеше…
Шаро пак излезе… Всичко
бе тъй както беше…
И за да не се повтори тази
изневяра
моментално се намеси тук
ветеринара.
Тъжно ми е… Болно ми е…
Но пък са щастливи.
Лапичките й играят
с космите му сиви…
Той старателно я ближе и
ръмжи доволен
дълго, дълго всяка вечер
без да бъде молен…
Мисля си… Любов какво
е… Странно е… От Бога…
Щастие ли или мъка?..
Може би тревога?..
Идва Тя…. На бой решена…
Още там… На входа…
Срещу смърт… И срещу всичко…
И срещу природа.
