Люлякът – нежния аромат

Люлякът е храст от семейство Oleaceae. Невероятният храст преди четири века е пристигнал от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия.

Легендите за нежния храст са много, и на Изток, и на Запад. Syringa е латинско име, което означава тръбичка, свирка.

Една от легендите разказва, че бог Пан е създал цветето от нимфата Сиринга, защото не е споделяла неговите любовни трепети.

Според друга леганда богинята на красотата сменила цветовете на дъгата с  лъчите на слънцето и е започнала да ръси с тях земята. Лилавите багри, където са попаднали там се появил люлякът.

Цветето е симвил на пролетта, любовта и прераждането. Цъфти в началото на май като отделните сортове цъфтят до края на юли. Ароматните цветове, които подобяват на гроздове са в виолетово, бяло или розово.

В България съществуват около 30 различни люляка. Най-често се отглежда от вида Syringa vulgaris.

В Русия и Франция люляка е символ на любовно пробуждане. В Англия има суеверие, че красивото цвете прогонва венчавките.

Според цветния хороскоп е символ на чистотата и романтиката, под знака му са родените от 14 до 23 октомври.

Люлякът се използва в народната медицина като лечебно средство. Цветовете му съдържат етерично масло, багрила, гликозиди, органични киселини, фарнезол и витамин С.

На люляка се използват листата, цветовете и пъпките, които са богати на фитохормони, органични киселини, гликозиди, дълбилни вещества и микроелементи.Ароматното растение се използва и като билка има запичащо действие и температуропонижашащо действие. Люлякът помага в справянето и предотвратяването на много кожни проблеми – сърбеж, обрив, акне, екземи и псориазис.

Източник: Wikipedia