Рождество и Кръщение Христово е сред най-почитаните църковни празници още от втори век. По-късно двата празника се отбелязват заедно като Богоявление. Тържеството е за идването на Бога в плът, за да послужи пред хората. При кръщението на Христов в река Йордан над него се явил гълъб и всички са чули небесен глас „Това е моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“.
Денят на 6 януари се нарича Богоявление свързва се с вярата в Божията сила и любов.
На празника по време на богослужението в църквата се извършва тайнството освещаване на вода, която има лечебна сила, за онези, които пият от нея или болните места се обливат.
Свещеникът след службата хвърля кръста в по-голям водоем, езеро, река или море за което се приема, че в този ден водата е осветена.
По традиция младите мъже се хвърлят в ледените води и който да извади кръста пръв ще е здрав през годината.
Ако студът е толкова сковаващ и кръста замръзне, годината ще бъде плодородна, хората – доволни от работата си, ако болен човек се измие или напръска, където е хвърлен кръста ще оздравее.
От храма в дома си хората носят богоявленска вода и се пази цяла година за специални случай и молитви. Водата се излива в по-голям съд, за да може всеки да си измие лицето и ръцете за здраве.
В много райони на България празника се нарича още и Водици. Поддържа вярване, че на този ден се изкъпват младоженци до една година от сватбата и още нямат деца, скоро време ще се сдобият с рожба.
Християнските семейства кръстщават децата си на Богоявление, като вярват, че в този ден, че Бог е до кръщелния купел, а тайнството символизира победа на възкресението над смъртта – човекът се разделя с греховните си дела и мисли и се ражда като обновен, чист християнин.
