Тери Фокс, който отказа да се предаде и пробяга 5000 км с протеза

Когато волята е по-силна от обстоятелствата!

От дете канадецът Терънс Стенли Фокс или просто Тери обича спорта. Занимава се с атлетика, играе футбол, баскетбол и ръгби. На 19-годишна възраст обаче е диагностициран с остеосарком – форма на рак, която поразява костите. Въпреки старанието на лекарите, налага се единият крак на момчето да бъде ампутиран.

Драматичното събитие обаче не сломява духа на Тери и само три седмици след операцията той вече ходи с протеза и играе футбол с баща си.

Но болестта не бива излекувана. И все пак – на пук на нея борбеният младеж продължава да води активен начин на живот. Включва се в баскетболния отбор за хора в неравностойно положение и участва дейно в редица акции по набиране средства за борба с рака.

Тази, с която Тери ще влезе в историята, се нарича “Маратонът на надеждата”. Всичко започва след като той прочита статия, посветена на Дик Траум – първият еднокрак атлет, който финишира на нюйоркския маратон. Така младият мъж се амбицира да извърши подобен подвиг, прекосявайки Канада от изток на запад с тичане.

Епичното начинание започва на 12 април 1980 г. със символично потапяне на протезата в Атлантическия океан и намерението когато маратонът приключи на брега на Тихия океан, тя да бъде потопена и в неговите води. Заради изкуствения крайник, тичането на Тери напомня повече клатушкането на пиян човек, но въпреки всичко той бяга. При това по 40 км на ден. А бягайки, по пътя си събира дарения за лечението на онкологично болни хора.

Жителите на Нюфаундленд например даряват за каузата 10 000 долара. Когато атлетът достига Монреал в сметката му има вече цели 20 000 долара. В Отава Тери е посрещнат от 16 000 възхитени фенове и е поканен да открие първия мач на канадската футболна лига.

В Торонто бегачът е посрещнат от 10 000 фенове, които се присъединяват към него, докато тича по улиците на града. Дори известният хокеен играч Дарил Ситлер взима участие в тази акция, а парите във фонда на Тери се увеличават и увеличават…

Младежът продължава напред без да си вземе дори един ден почивка. Сякаш предчувствайки, че може и да не успее. От протезата раненият крак не спира да го боли, а от болката главата му не спира да се върти. Последният етап от маратона Тери осъществява изцяло на обезболяващи. Но, не спира.

И въпреки всичко на 1 септември 1980 г. Тери е принуден да прекрати начинанието си. През това време ракът поразява и белите му дробове. Той кашля непрестанно и изпитва силни болки в гърдите. Лекарите убеждават упорития атлет да се откаже заради състоянието си. До този момент той вече е пробягал над 5000 км, а в сметката на фонда му са събрани над 2 млн долара. Само за 143 дена.

Делото на Тери намира широк отклик в Канада. Из цялата страна се провежда серия от маратони, които събират допълнителните 23 милиона долара за каузата.

На 28 юни 1981 г., след тежка неколкомесечна химиотерапия Тери Фокс умира на 22-годишна възраст. В знак на траур националният флаг на Канада е спуснат наполовина във всички населени места на страната, а погребалната церемония се предава пряко по националната телевизия.

Днес на много места в родината му са издигнати паметници на еднокракия бегач, а през 1983 г. на вода е спуснат и ледоразбивач, носещ неговото име.