Един от най-разпространените заболявания на планетата наравно сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания е депресията. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от депресия страдат не по-малко от 350 милиона души в света. Тя създава разходи на всяка държава. Само в САЩ икономическите загуби, свързани с тази болест надминават и 200 милиарда долара годишно. В световен мащаб загубите достигат трилиони долари. Това пише в обширен материал, посветен на проблема руският журналист Екатерина Чипур от Лента.ру Какво представлява депресията? Дългата работна седмица депресира жените Дългата работна седмица оказва негативен ефект върху жените, сочат резултати от съвместно изследване на Университетския колеж Лондон и … Прочети повече Депресията е разстройство на психиката, характерно с различни емоционални нарушения, при които хората изпитват тъга, тревога, чувство за вина, анхелония – загуба на способността да преживееш удоволствие или апатия – състояние, в което човек не изпитва нито негативни нито положителни емоции. Хората с депресия имат трудности при съсредоточаването, затрудняват се да изпълняват целенасочена умствена дейност, която е свързана с концентрация на вниманието. Заболяването не винаги е предшествано, от каквото и да е травматично събитие, случва се хората да развият депресия без никаква явна причина. Възможно е участието и на генетични фактори, макар вероятността от това да не е голяма. Днес всеки 14-ти жител на Земята страда от клинична депресия. За сравнение – през 19-ти век от депресия е страдала 0,05% от цялата популация, а в средата на 20-ти век едва 5%. В края на 20-ти век повече от 20% от жителите на Земята са диагностицирани с депресия. Броят на болните започва да расте с рекордни темпове през последните 50 години. Учените забелязват, че хората родени след 1960 година са по-склонни към депресия, в сравнение с миналите поколения. Каква именно е причината за този ръст е трудно да се каже. Най-често свързват нарастването на случаи на депресия с глобализацията и информационното претоварване, а така също с кардиналните промени в начина на живот, в частност – в сферата на труда. Ако по-рано ползата от извършената работа, например в селското стопанство е била очевидна, то на днешните офисни работници дейността, която извършват им се вижда напълно безсмислена. Американският антрополог Дейвид Гребер отделя специално внимание на този феномен в книгата си „Bullshit Jobs: A Theory“. В нея той обяснява, че „тъпата“ работа е тази, която ако изчезне никой няма да пострада. Според Гребер, ако човек има чувството, че се занимава с някаква глупост, то най-вероятно това е точно така. В същото време влошаването или подобряването на икономическата ситуация в страната и в света не оказва пряко влияние на разпространението на депресията. Затова свидетелстват изследвания на английския икономист, професорът Лондонската школа по икономика Ричард Лейърд. Това само потвърждава, т.нар. наречения „Парадокс на Истърлин“, наречен в чест на икономиста и демограф Ричард Истърлин, който първи обръща внимание на това странно явление. В периода от 1946 до 1970 САЩ преживяват най-големия си икономически подем, но изследванията не показват никакво нарастване на нивото на щастие сред американските граждани за целия период от следвоенния бум. По този начин нарастването на националното благосъстояние автоматично не се съпровожда с повишено ниво на щастието на населението, а високото ниво на лично благосъстояние не изважда човека от групата на риска. Депресия може да имат както бедните, така и богатите. Факт е, че при жените депресията възниква по-често, отколкото при мъжете. Смята се че най-уязвимата възраст е след 45 години. Подводните камъни Депресията се дели на два типа ендогенна и психогенна. Първият тип не е свързан с емоционални сътресения, а в главния мозък на човека просто по физиологични причини възниква дефицит на хормони, отговарящи за щастието и бодърстването – серотонин, допамин, норадреналин. Този вид депресия, като правило протича по-тежко, в сравнение с психогенната. Освен това психотерапията в дадения случай и не дава никакъв резултат. Ендогенната депресия се лекува единствено с медикаменти. Теоретически тя може да изчезне от само себе си и без лечение, но затова е необходимо много време – понякога години. Депресията влияе пагубно на мозъка Депресията води до по-бързо остаряване на мозъка. Това са установили учени от Йелския университет. По този начин депресията влияе на па… Прочети повече Пусков механизъм за психогенната депресия е стресът, т.е. тя е реакция на човека на едни или други външни обстоятелства – например загуба на близък човек или на работата. Тя се лекува преди всичко с психотерапия, макар антидепресанти също може да се използват, за да се понижи тревожността и да се регулира съня. Строго медикаментозното лечение няма да даде желания резултат, тъй като светогледът на човека няма да се промени и след определено време той отново ще се сблъска със същите проблеми. Интересно е, че нелекуването на психогенната депресия може да доведе до нейната ендогенизация – тя ще започне да се развива независимо от външните обстоятелства. За ендогенната и психогенната депресия е характерно различието във фазите: в първия случай състоянието на болния е по-лошо сутрин, докато във втория то се влошава вечер или в определена ситуация, независимо от времето на деня. Депресията може да повлияе на физическото здраве – например по пътя на соматизацията. Често, когато е в депресия човек има така наречените психалгии (болково усещане, което се дължи единствено на психични причини), тоест болезнени усещания в различни части на тялото. Освен това човек в депресивно състояние често води нездравословен начин на живот и не бърза да се консултира с лекар. Пари на вятъра До момента на световно ниво не се обръща достатъчно внимание на лечението на психическите разстройства. По оценка на СЗО дори в страните с високо ниво на доходите около 50% от хората с депресия не се обръщат към лекар. Във Великобритания с депресия живеят около шест милиона души и едва една четвърт от тях се лекуват. В САЩ около 40% от болните не получават медицинска помощ. Средно в света от държавните бюджети за здравеопазване се отделят около 3% за психично здраве. В страните с ниско ниво на доходите по-малко от един процент, а в страните с високо ниво на доходите до 5%. Световната здравна организация смята, че инвестициите в опазването на психическото здраве трябва да се разширяват, тъй като всеки долар, отиващ за лечение на депресия и тревожни състояния,
