Брюкселското зеле от семейство Кръстоцветни и се отглежда за консумация заради хранителните пъпки.
Миниатюрното зеле за първи път се появява през V век в Северна Европа. През 13 век се култивира близо до Брюксел и получава името си от там.
Първата писмена справка за брюкселско зеле е от 1587 г.
В Европа най-големите производители са Холандия с 82 000 тона и Германия с 10 000 тона.
Суровите брюкселски кълнове са 86% вода, 9% въглехидрати , 3% протеини и съдържат незначителни мазнини . В референтно количество от 100 грама те осигуряват витамин С и витамин К (169% DV), с по-умерени количества от витамини от групата , като например фолат и витамин B 6.
Най-често срещаният метод за приготвяне на брюкселско зеле започва с отрязване на пъпките от стъблото. Обикновено пъпките на брюкселското зеле може да се приготви чрез варене, задушаване, печене на скара или печене на фурна.
За гарнитури или добавки към ястията брюкселско зеле може да се приготви с масло и пармезан, с балсамов оцет, кафява захар, чесън и лук, с кестени или черен пипер.
Снимка Pixabay
