Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне на 6 август по нов стил или на 19 август по стар стил.
Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици – Петър, Яков и Йоан.
Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.
За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход,
Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина в Галилея. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия.
Тогава светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте“. При тези слова апостолите в силен страх паднали ничком на земята.
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до днес празникът е свързан с промяна и с нова надежда.
Преображение Господне е и времето, когато настъпва трайно преобразяване в природата – дните видимо намаляват. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

Според вярванията на този ден се отваря небето
и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „освещаване на гроздето“. Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.
Източник Вести
Още
Получи престижната награда Икар 2025 Владимир Ампов – Графа
Владимир Ампов – Графа, един от най-известните български поп изпълнители, бе удостоен с престижната награда „Икар 2025“ в категорията „Авторска...
Как се отбелязва 8-ми март?
Осми март е международен ден на жената, всяка година се празнува на тази дата. На този ден се признава равноправието...
3 март – Свободна България
3 март не е празник, а съдба! 3 март е денят на българската признателност към стотици хиляди герои, дали живота...
Kога прeз 2025 г. се посреща Сирни Заговезни – седем седмици преди Великден?
Сирни Заговезни – празникът на прошката и пречистването На днешния ден, седем едмици преди Великден се посреща Сирни Заговезни -...
Днес, 12 януари, имен ден празнуват прекрасните имена…
На 12 януари отбелязваме деня на Света Татяна - великомъченица, почитана в християнския свят както от православни, така и от...
Днес, 7 януари, казваме Честит имен ден на Иван и Ивана!
Днес, 7 януари празнуваме големия православен празник Ивановден. Снимка: istock На 7 януари православната църква чества Ивановден – денят на...