Днес отбелязваме един от най-светлите празници

Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне на 6 август по нов стил или на 19 август по стар стил.

Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици – Петър, Яков и Йоан.

Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.

За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход,

Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина в Галилея. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия.

Тогава светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте“. При тези слова апостолите в силен страх паднали ничком на земята.

Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес празникът е свързан с промяна и с нова надежда. 

Преображение Господне е и времето, когато настъпва трайно преобразяване в природата – дните видимо намаляват. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

Според вярванията на този ден се отваря небето

и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „освещаване на гроздето“. Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.

Източник Вести