На Велика Събота още в ранните християнски общини символично се оплаква тялото Господне. Това е денят, когато е и погребението на Спасителя. През този ден Църквата в своите последования и молитви възпоменава телесното погребение на Иисус Христос и слизането му в Ада.
Велика събота e „най-благословения седми ден“, с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден – Велики петък.
Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците обикалят около храма със запалени свещи Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.
На Велика Събота започва и празничната подредбата на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя.
Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си.
На Великата Събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.
На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца.
Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.
Източник Марица
Снимка Pixabay
