Призванието да бъдеш лечител е подобно на призванието да се разболееш – КЛАУДИО НАРАНХО

Призванието да бъдеш лечител е подобно на призванието да се разболееш – КЛАУДИО НАРАНХО

„Лечителите и шаманите са ранени хора, които се научават да лекуват себе си първо и като се научат да възстановят здравето си, придобиват способността да лекуват другите. Това е спонтанен и естествен процес.
Призванието да бъдеш лечител е много подобно на призванието да се разболееш.
Лечителят избира да поправи душата си.
Този процес кара лечителите да развият голям потенциал за емоционална и духовна регенерация, предизвиквайки дълбока трансформация. По този начин, след като пътят им е известен, те са в състояние да помогнат на другите.
Лечителят не е някой, при когото отиваш да те излекува, той е човек, който събужда у теб твоята осъзнатост, за да се излекуваш сам.“

Клаудио Наранхо /роден на 24 ноември 1932/ е чилийски психиатър, лекар по медицина, гещалт терапевт, един от първите, който се интегрира в научната област основата на духовните учения в психотерапевтичната процедура и непосредствен другар на към този момент починалия Карлос Кастанеда .